Давид Лагеркранц - Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си

Вратата се отвори и Лео го погледна. Първоначално като че не разбра какво вижда. После челюстта му увис­на. Изглеждаше изплашен и шокиран.

– Кой си ти?

Това бяха първите му думи, а как можеше да отговори Дан? Какво да каже?

– Казвам се... – той замълча за миг, преди да продължи. – ...Дан Броуди. Аз съм джаз китарист. Мисля, че съм твоят брат близнак.

Лео не отговори. Изглеждаше, сякаш му иде да падне на колене. Лицето му беше бяло.

– Аз...

Това бе всичко, което успя да каже. Дан също нямаше сили да говори. Сърцето му биеше силно, а думите засядаха в гърлото му, но и той пробва с едно „аз“.

– Аз...

– Какво?

Лео звучеше отчаяно и едва успяваше да контролира гласа си. Дан устоя на импулса да побегне и вместо това каза:

– Когато те чух да свириш на рояла.

– Да?

– Помислих си, че през целия си живот съм се чувствал като половин човек. Сякаш нещо ми липсва, и сега най-накрая...

Не стигна по-далеч и не знаеше дали думите са истина, или полуистина – или пък просто формулировки и фрази, които са дошли от само себе си.

– Не проумявам – каза Лео. – Откога знаеш?

Ръцете му се бяха разтреперили.

– Само от няколко дни.

– Не проумявам – повтори той.

– Трудно е, знам. Направо нереално.

Лео протегна ръка. Жестът изглеждаше странно официален, предвид обстоятелствата.

– Винаги съм... – каза той.

– Какво?

Той прехапа устни. Ръцете му не спираха да треперят.

– Винаги съм се чувствал по същия начин. Искаш ли да влезеш?

Дан кимна и престъпи прага на апартамента, който беше по-луксозен от всичко, което бе виждал през живота си.

Трета част

Изчезналият близнак

21–30 юни

Всяко осмо зачеване може да доведе до появата на близнаци, макар че един от ембрионите най-често загива рано поради т.нар. Синдром на изчезващия близнак.

Други хора губят своя близнак след раждането поради осиновяване или объркване. Някои близнаци се срещат чак като зрели хора, други никога.

Еднояйчните близнаци Джак Юфе и Оскар Щор се срещнали за пръв път на железопътна гара в Западна Германия през 1954 г. Като тийнейджър Джак Юфе бил пратен в кибуц, а по-късно служил в израелската армия.

Оскар Щор от своя страна бил някогашен член на Хитлерюгенд.

Има много хора, които чувстват нечия липса.

Глава 16

21 Юни

Микаел тръгна покрай реката в Нюшьопинг и стигна до хотел „Форшен“. Постройката беше семпла, с кафяви дървени стени и червен покрив. Приличаше по-скоро на хостел, отколкото на хотел. Но се издигаше красиво до водата. Във фоайето имаше макет на мелница и няколко снимки на рибари с гумени ботуши.

На рецепцията стоеше младо русо момиче, което вероятно работеше по заместване за лятото. Едва ли беше на повече от седемнайсет. Носеше дънки и червена риза и гледаше в телефона си. Микаел се изплаши, че може да го разпознае и по някакъв начин да оповес­ти посещението му в интернет. Безразличният ѝ пог­лед обаче го успокои. Той продължи към втория етаж и почука на сивата врата с номер 214. Беше осем и половина вечерта. Отвътре се чу пресипнал глас.

– Кой е?

Микаел се представи и вратата се отвори. За миг той остана без дъх. Хилда фон Кантерборг приличаше на подивяла. Косата ѝ беше рошава, а погледът блуждаещ и нервен, като на изплашено животно. Хилда имаше голям бюст и широки рамене и бедра. Светлосинята ѝ рокля едва покриваше тялото ѝ, а от челото и врата ѝ течеше пот. По кожата ѝ имаше пигментни петна. Изглеждаше, все едно някой я е надрал с гребло.

– Благодаря, че се съгласи да се срещнем, беше много отзивчиво от твоя страна – каза той.

– Отзивчиво? Просто ме е страх. Това, което си казал на Лота, звучи откачено.

Микаел я помоли да не съди предварително. Посъветва я първо да се успокои и да диша по-спокойно.

Извади бутилките розе от чантата и ги остави на кръглата дъбова маса до отворения прозорец.

– Опасявам се, че вече не са особено студени – каза той.

– Случвали са ми се и по-лоши неща.

Тя отиде до банята и взе две чаши „Дуралекс“, които остави на масата.

– Искаш да си трезвен и мъдър, или ще пиеш с мен?

– Зависи ти как ще се чувстваш по-комфортно – отговори той.

– Всички пияници искат компания, така че ще пиеш. Приеми го като журналистическа стратегия.

Тя му наля до ръба на чашата и Микаел отпи голяма глътка, за да покаже, че е сериозен. Погледна към прозореца и замръкващото небе навън.

– Първо искам да ти гарантирам, че... – започна той.