Давид Лагеркранц - Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си

– Не гарантирай нищо – прекъсна го тя. – Не можеш, а и не са ми притрябвали засукани приказки за защита на източниците. Ще ти кажа каквото имам да ти казвам, защото не искам да мълча повече.

Тя пресуши чашата си и го погледна в очите. Беше очарователна по някакъв особен начин. Излъчваше нещо безразсъдно и същевременно привлекателно, внушаваше усещане за свобода.

– Добре, разбирам и съжалявам, ако съм те притеснил. Да започваме ли?

Тя кимна и Микаел извади диктофона си и го включи.

– Разбира се, чувал си за Държавния институт за расова биология – каза тя.

– Божичко, да – отвърна той. – Отвратителна институция.

– Вярно, но можеш да се успокоиш, господин звезден репортер, не е толкова вълнуващо, колкото звучи. В Швеция вече трудно можеш да намериш стари расови биолози, а институтът бил закрит още през 1958-а, както може би знаеш. Споменавам го просто защото има връзка, приемственост. Първоначално обаче не знаех за това. Когато започнах работа в Регистъра, смятах, че просто ще работя с надарени деца. Всъщност...

Тя отпи от чашата си.

– ...не знам как да започна.

– Просто говори – каза той. – Все ще се ориентираме някак.

Тя си наля още розе, запали една цигара „Голоаз“ и я погледна развеселено.

– Тук е забранено да се пуши – каза тя. – А тази история би могла да започне именно така, с пушене – и с подозрението, че то може да е вредно. Още през петдесетте години е имало учени, които твърдели, че пушенето може да предизвика рак на белия дроб. Представяш ли си?

– Невероятно!

– Наистина, и както се досещаш, това мнение било посрещнато с яростна съпротива. Вярно, казали хората: пушачите може и да заболяват често от рак на белите дробове, но не е задължително причината да е тютюнът. Спокойно би могло да се дължи и на това, че ядат много зеленчуци. Нямало доказателства. Популярен лозунг от онова време бил Лекарите пушат „Камел“ . Хъмфри Богарт и Лорън Бекол били издигнати като сериозни аргументи в подкрепа на това колко е готино да се пуши. И все пак... подозрението се загнездило в умовете на хората, а това не е малко. Британското министерство на здравеопазването открило, че смъртността от рак на белия дроб се е увеличила петнайсет пъти за две десетилетия, а група лекари от Каролинския институт в Стокхолм решили да проучат въпроса с помощта на близнаци. Със своето идентично ДНК те са идеален обект за изследвания. За две години бил съставен регистър, включващ повече от единайсет хиляди близнаци. Те били интервюирани относно упот­ребата на цигари и алкохол и резултатите допринесли значително за тъжното прозрение, че в крайна сметка не е толкова хубаво да се пие и пуши.

Хилда се засмя тъжно, дръпна дълбоко от цигарата си и довърши още една чаша от топлото розе.

– Но не се спряло дотам – продължи тя. – Регистърът бивал допълван. Появявали се още близнаци, включително такива, които не живеели заедно. През трийсетте години няколкостотин близнаци в Швеция били разделени при раждането, най-вече поради бедност. Много от тях се срещнали с братята или сестрите си чак след като пораснали. Те представлявали безценен научен материал и изследователите започнали да проучват не само нови болести и техните причини, ами си задали и класическия въпрос: кое е това, което ни формира? Доколко е наследствеността и доколко средата?

– Чел съм за това – каза Микаел – и знам за Шведския регистър на близнаците. Но тяхната дейност е напълно законна, нали?

– Абсолютно, там се провеждат важни и стойностни изследвания. Просто се опитвам да ти дам по-пълна картина. Докато Регистърът на близнаците се разраствал, Институтът по расова биология си сменил името, станал Институт по медицинска генетика и бил зачислен към университета в Упсала. Последният му директор, Ян Арвид Бьок, от професор по расова биология станал професор по медицинска генетика. Всъщност не било въпрос само на семантика. Господата постепенно започнали да се занимават с нещо, което поне наподобявало наука. Едновремешните измервания на черепи и глупостите за чистотата на шведско-германската раса били изоставени.

– Но старите регистри на ромите и другите малцинства останали?

– Да, но освен тях се запазило и нещо друго, много по-лошо.

– Какво?

– Представата за човека. Може и да няма раса, по-добра от останалите. Може би изобщо не съществуват човешки раси. Но все пак... някои доморасли шведи са по-трудолюбиви и талантливи от други. Защо? Може би защото са получили хубаво, стабилно шведско възпитание. И дали тогава не бихме могли да разберем как да създадем идеалния швед – такъв, който не пуши „Голоаз“ и не се налива с розе?