Давид Лагеркранц - Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си

Лео Манхеймер беше човекът, който Дан бе могъл да бъде. Колкото повече го гледаше, толкова повече разлики откриваше. Не бяха само обувките, палтото и скъпият костюм отдолу. В очите му имаше блясък, а в стъпките – енергичност. Лео Манхеймер излъчваше самочувствие, каквото Дан никога не бе притежавал. Това го жегна и той се задъха.

Сърцето му биеше силно. Погледна жената, която вървеше до Лео, сложила ръка на кръста му. Изглеж­даше интелигентна и изтънчена и като че ли бе влюбена в него. Смееше се. И двамата се смееха и Дан разбра, че жената е онази Малин Фруде, която Юлия бе споменала с щипка ревност. Стоеше като парализиран. Не пос­мя да се представи и вместо това ги видя как се отдалечават към Библиотексгатан. Тръгна след тях, без да знае защо. Вървеше бавно и поддържаше дистанция.

Но едва ли имаше риск да го забележат, бяха твърде погълнати един от друг. Двамата изчезнаха по посока на Хумлегорден, като продължаваха да се кикотят. Смехът им се носеше безгрижно във въздуха. Дан се почувства тежък, сякаш простотата и лекотата в щастието им притискаше собственото му тяло към земята. Обърна се и се отправи обратно към хостела си, без и за секунда да се замисли, че чуждият блясък обикновено е измамен или че другите хора може би считаха самия него за късметлия.

Животът често е най-красив от разстояние. Но тогава Дан не разбираше това.

* * *

Микаел отиваше в Нюшьопинг. Носеше чанта за през рамо, в която имаше бележник, диктофон и три бутилки розе. Лота фон Кантерборг му каза да ги купи. Сестра ѝ, Хилда, беше отседнала в хотел „Форшен“ до река Нюшьопингсон под фалшивото име Фредрика Нурд. Казваше, че е готова да говори, стига да бъдат изпълнени определени условия. Бутилките бяха едно от тях.

Другото беше Микаел да бъде изключително предпазлив. Хилда смяташе, че я преследват, а разказаното от него не беше подобрило ситуацията. Лота каза, че информацията е накарала Хилда съвсем да излезе от релси. Ето защо Микаел не бе казал на никого къде отива, нито дори на Ерика.

Сега седеше в едно кафе точно до Пръстена59 в Сентрален и чакаше Малин. Имаше чувството, че е важно да говори с нея. Трябваше да обърне всеки камък, да провери всяка една от теориите си и да разбере дали всичко се връзва, или не. Малин дойде с десет минути закъснение, облечена с дънки и синя блуза. Изглеждаше прелестно, въпреки че и тя, също като половината град, беше плувнала в пот.

– Извинявай – каза Малин. – Наложи се да оставя Луве при мама.

– Можеше да го вземеш. Имам само няколко кратки въпроса.

– Знам. Но после имам друга работа.

Той я целуна набързо и мина на въпроса.

– Когато се видя с Лео във „Фотографиска“, нещо друго направи ли ти впечатление? Някаква друга разлика, освен това, че изведнъж е станал десничар.

– Какво точно имаш предвид?

Микаел погледна към часовника на гарата.

– Например родилен белег, който преди е бил от другата страна, или пък чупка в косата, която е сменила посоката си. Лео е доста къдрав.

– Плашиш ме, Микаел. За какво говориш?

– Разследвам една история за еднояйчни близнаци, разделени при раждането. Засега не мога да кажа повече и искам и ти да си мълчиш, можеш ли да ми го обещаеш?

Тя го хвана за ръката, внезапно обзета от ужас.

– Значи искаш да кажеш...

– Нищо не искам да кажа, Малин, още не – отговори той. – Но се чудя... От гледна точка на генетиката еднояйчните близнаци са идентични, или поне почти. Във всеки един от нас настъпват известни генетични промени, малки мутации.

– Давай по същество.

– Първо трябва да изредя няколко просто факта, иначе ще е съвсем неразбираемо. Еднояйчните близнаци произлизат от една яйцеклетка в матката, която бързо се разделя на две. Интересното е колко бързо . Ако клетката се раздели по-късно от четири дни след оплождането, близнаците ще имат една плацента, а това повишава рисковете за ембрионите. А ако яйцеклетката се раздели още по-късно, между седем и дванайсет дни след оплождането, децата често стават огледални близнаци. Двайсет процента от всички еднояйчни близнаци са огледални.

– Какво означава това?

– Че са идентични, но са огледални образи на другия. Единият е левичар, а другият десничар. Даже сърцата им могат да се окажат от различни страни.

– Тоест имаш предвид...

Тя заекваше и Микаел я погали по бузата, за да я успокои.

– Цялата идея може да се окаже нелепа – каза той. – А дори да не е така, ако наистина във „Фотографиска“ си срещнала не Лео, а огледалния му близнак, това не значи, че е извършено някакво престъпление, някаква кражба на самоличност в стил „Талантливият мистър Рипли“. Може просто да са си сменили ролите, да са решили да се позабавляват, да пробват нещо ново. Ще ме изпратиш ли до влака, Малин? Трябва да побързам.