Давид Лагеркранц - Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си

– Това не беше най-проницателното обобщение – вметна тя.

– Какво каза?

– Изрази се доста общо, не смяташ ли, Башир?

– Откъде знаеш как се казвам?

– Току-що се чупих от затвора и идвам да ти предам съобщение от дружката ти Бенито.

Рискува. И все пак не съвсем, тъй като беше почти сигурна, че двамата са общували, а и Башир наостри уши. Определено беше чувал името, пролича си по проблясъка в замъглените му очи.

– И що за съобщение?

– Видеосъобщение. Искаш ли да го видиш?

– Зависи.

– Мисля, че ще ти хареса – каза тя.

Извади телефона си и се престори, че ѝ е трудно да го пусне. В действителност обаче въведе няколко команди и се свърза с инфраструктурата, която Републиката на хакерите поддържаше ежедневно. После направи крачка напред и погледна настоятелно Башир в очите.

– Бенито винаги се радва да услужи на приятелите си, знаеш го. Но има някои аспекти, които трябва да се обсъдят.

– Какви например?

– Това е затвор, което само по себе си е проблем. Все пак добре се справи, като успя да вкараш нож в отделението. Поздравявам те.

– Изплюй камъчето.

– Камъчето е Фария.

– Какво за нея?

– Как сте могли да се отнасяте толкова зле с нея?

– А?

– Държали сте се като свине.

Башир изглеждаше объркан.

– Какво говориш, по дяволите?

– Свине. Гадове. Шибани задници. Има различни думи, всички от които са твърде умерени, като се имат предвид обстоятелствата. Трябва да бъдете наказани, не си ли съгласен?

Лисбет очакваше реакция. Но бе подценила силата на внезапния гневен изблик, който последва първоначалното смущение. Без секунда колебание, Башир я цапардоса с юмрук право в брадичката. Лисбет едва успя да запази равновесие, но вниманието ѝ бе насочено главно към телефона, който стискаше здраво до бедрото си, насочила камерата към лицето на Башир.

– Изглеждаш сърдит.

– И представа си нямаш!

Тя отнесе още един удар и отново се олюля, но не направи опит да отвърне, дори не вдигна ръка да се защити. Погледът, който ѝ отправи Башир, бе едновременно бесен и смаян. Устата на Лисбет кървеше. Тя отново реши да блъфира.

– Май не постъпихте много умно, като убихте Джамал?

Башир я удари отново и този път ѝ беше по-трудно да остане на място. Замая се и тръсна глава, надявайки се погледът ѝ да се проясни малко. Забеляза ужасените очи на Халил, който стоеше точно до нея. И той ли щеше да ѝ се нахвърли? Не беше сигурна, неговите мисли не бяха толкова лесни за отгатване. Но Лисбет предполагаше, че той ще продължи да стои като парализиран. В слабата му фигура имаше нещо жалко.

– А, умно ли беше? – повтори тя и погледна Башир колкото се може по-подигравателно.

Той изгуби самообладание и спря да мисли, точно както се надяваше Лисбет.

– О, да, ти дори не можеш да проумееш колко умно беше, пачавро.

– Така ли, и защо?

– Той превърна Фария в курва – изкрещя Башир. – Курва! Опозори всички ни!

Той пак я удари и този път Лисбет не беше сигурна, че успя да задържи телефона в правилната позиция.

– Но тогава и Фария трябва да умре, нали? – заек­на тя.

– Като плъх, като малка свиня. Няма да се откажем, преди да изгори в ада.

– Хубаво – каза Лисбет. – Започва да ми се изяснява. Сега искаш ли да изгледаш видеозаписа ми?

– И защо, по дяволите, бих искал нещо такова?

– Защото в противен случай Бенито ще се разочарова, а това не е добре. Вече би трябвало да си го схванал.

* * *

Башир се поколеба, виждаше се в очите и в разтрепераната му ръка. Но това не променяше нещата, той все още не беше на себе си от гняв, а Лисбет нямаше да може да понесе още много удари. Направи бързо изчисление, измери разстоянието на око и предугади поредицата от събития. Дали да го удари с глава? Да отвърне на ударите и да го изрита с коляно между краката? Реши да потърпи още малко, да се направи на пречупена и победена. Не беше нужно да се преструва кой знае колко. Следващият удар дойде отстрани и беше по-силен от всички останали. Горната ѝ устна се сцепи и главата ѝ изкънтя. Лисбет отново залитна.

– Хайде, покажи ми – изръмжа той.

Тя избърса уста, изкашля се, изплю малко кръв и се стовари върху кожения диван.

– Записът е на телефона ми – каза тя.

– Окей, покажи ми – отвърна Башир и седна до нея.

Тя се разцъка разсеяно из мобилния си. Халил също се приближи, което беше добре, помисли си Лисбет. Гледайки да не бърза и да не изглежда твърде чевръста в пръстите, тя въведе необходимите команди и скоро на екрана се появи програмен код. Личеше си, че братята са неспокойни.