Давид Лагеркранц - Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си

Реши да не обръща внимание на публиката и да се съсредоточи върху музиката, но в началото на концерта караше най-вече по инерция. После обаче дойде време за Stella by Starlight – песен, която бе свирил хиляди пъти и с която смяташе да блесне. Засвири предпоследното соло преди Клаус и затвори очи. Песента беше в си бемол, но вместо да следва прогресията с втора, пета и първа степен, той се заигра почти извън тоналността. Действително солото не беше блестящо, поне по неговите стандарти. От друга страна, не беше и лошо. Чуха се спонтанни аплодисменти още в началото. Дан вдигна глава, за да покаже, че ги оценява, и тогава видя нещо странно.

Млада жена с елегантна червена рокля и блестящо зелено бижу около шията го гледаше съсредоточено. Беше руса, красива, с изящни крайници и остри, лисичи черти на лицето. Изглеждаше богата. Сигурно беше от финансистите. Но в нея нямаше нищо равнодушно или незаинтересовано. Тя беше в екстаз. Дан не си спомняше друг път жена да го е гледала по този начин, не и непозната жена, а още по-малко красавица от висшите кръгове на обществото. И все пак не това бе най-чудноватото в погледа ѝ. В него имаше и някакво усещане за интимност, нещо едновременно фамилиарно и развълнувано. Жената като че ли не се взираше в непознат китарист, а в скъп приятел, когото виждаше да прави нещо, което преди това дори не бе могла да си представи. Изглеждаше разтърсена и омагьосана, а в края на солото му устните ѝ оформиха няколко думи. Тя каза нещо фантастично и прочувствено, сякаш го познаваше. Усмихваше се до ушите и клатеше глава. В очите ѝ имаше сълзи.

След изпълнението тя отиде при него. Вече беше по-плаха. Може би я бе наранил, като не отвърна на погледите ѝ. Жената докосна нервно бижуто си и погледна ръцете и китарата му. Изглеждаше притеснена и замислена, а между очите ѝ имаше тревожна бръчица. Дан изпита внезапна симпатия и закрилнически инстинкт. Слезе от сцената и ѝ се усмихна. Тя сложи ръка на рамото му и каза на шведски:

– Беше невероятен. Знаех, че свириш на пиано, но това тук беше... магично. Ужасно си добър, Лео.

– Не се казвам Лео – отговори той.

* * *

Лисбет Саландер знаеше, че със сестра си Камила попадат в списъка на държавното учреждение, наречено Регистър за изследвания на генетиката и социалната среда. Регистърът беше секретен и малцина бяха чували за него, но по документи се водеше част от Института за медицинска генетика в Упсала, който до 1985-а бе носил името Държавен институт за расова биология.

В списъка имаше още шестнайсет души, повечето от които по-големи от нея и Камила. Всички бяха описани с означенията MZAи DZA. Лисбет бързо разбра, че MZозначава монозиготен и се отнася за близнаци от една яйцеклетка. С DZбяха обозначени двуяйчните близнаци. Аидваше от английската дума apart , което пък идваше от reared apart , отгледани поотделно.

Не беше трудно да се досети, че хората в списъка са двуяйчни и еднояйчни близнаци, които са били разделени едни от други според предварително изготвен план, особено като се имаше предвид, че двете с Камила, за разлика от другите, бяха отбелязани като DZ – failed A57 .С изключение на тях, разпределението беше равномерно. Имаше осем еднояйчни и осем двуяйчни близнаци, разделени като малки. Под имената бяха записани резултати от редица тестове за интелигентност и изследвания на личността.

Имаше двама от братя, които бързо се бяха откроили: Лео Манхеймер и Даниел Брулин. Описваха ги като огледални близнаци с необикновени заложби. Резултатите им бяха доста сходни, като редица от показателите бяха направо изключителни. Изглежда имаха номадски корени. В една бележка, подписана от М.С., пишеше:

Много интелигентни и извънредно музикални. Почти деца чудо. Но липсва инициативност. Предразположени към съмнения и депресия, вероятно и към психози. И двамата страдат от паракузис, слухови халюцинации. Самотници, но с противоречиво отношение към изолацията си. Търсят я. Изпитват едновременно „силно усещане за липса“ и „интензивна самота“. И двамата са съпричастни към другите и потискат агресията си – с изключение на отделни гневни изблици, възникнали във връзка със силни шумове. Забележителни резултати и на творческите тестове. Силно развити вербални способности. Въпреки това имат слабо самочувствие. Естествено, при Л. е малко по-добре, но не колкото очакваното. Може да се обясни с проблематичните отношения с майката, която не се привърза към него така, както се надявахме.