Джейсън Матюс - Червената лястовица

Тя беше достатъчно опитна, за да следва инстинктите си, да преглътне жлъчката в гърлото си. Усмихна се на първичния гущер срещу себе си.

— Димитрий, прекрасна е! Но не мога да приема такъв подарък — каза тя. — Това е прекалено щедро.

— Разбира се, че можеш — каза Устинов, напъвайки се да бъде очарователен. — Ти си най-красивата жена, която съм срещал, и твоето присъствие тук е най-прекрасният подарък, който някога съм получавал. — Той отпи глътка шампанско и си представи тази малка черна рокля, захвърлена на купчинка в ъгъла на спалнята си. — Толкова много те обичам, Доминика!

Тя се насили да не му се изсмее точно в момента, в който почувства как по гърба и ръцете ѝ преминава ледена тръпка. Този деревенщина, този селяндур, имаше точно толкова изисканост, колкото и всяка провинциална мутра — какъвто именно е бил преди години. Но, Господи, сега той беше богат. През подготвителната седмица на Доминика ѝ бяха съобщени няколко факта за Устинов: Яхти. Вили. Луксозни апартаменти. Петролни и минни холдинги из целия свят. Лична охранителна армия, създадена от скъпо платени наемници. Три частни самолета.

Доминика беше единственото дете на Нина и Василий Егорови. Майка ѝ бе работила като концертмайстор в Московския държавен симфоничен оркестър, изгряващ виртуоз от школата на Климов, с огромен потенциал, заради който ѝ бяха дали една великолепна цигулка „Гуарнери“ от 1741 година, Kochanski del Gesù , от Централния държавен музей „Глинка“ за музика и култура. Преди петнадесет години очакваното ѝ повишение в Руския национален симфоничен оркестър бе отменено, когато Прохор Беленко, един блюдолизец, цигулар със среден талант, но женен за дъщерята на член на Политбюро, настоя да бъде повишен той и, естествено, получи позицията. Всеки знаеше какво се е случило, но никой нищо не каза.

Освен с великолепното свирене на червено лакираната скрипка [7] Скрипка (рус.) — цигулка. — Бел. ред. Нина Егорова бе известна и с пламенния си характер и избухливия си темперамент, който експлодираше винаги когато ѝ дойдеше до гуша. Пред изумените погледи на осемдесетте си колеги от оркестъра Нина халоса Беленко по дясното ухо с неговия нотен пулт на последната му репетиция с Московския държавен симфоничен оркестър. И при това не се покая. Освен това беше жена — в тогавашния Съветски съюз. Отнеха ѝ цигулката „Гуарнери“. Тя отказа да свири на по-обикновен инструмент. Преместиха я от първото място на трети ред в струнните инструменти. Тя ги прати по дяволите. Административният ѝ отпуск се превърна в уволнение, когато министерството на културата привика директора на оркестъра, и така кариерата ѝ приключи. Сега, години по-късно, елегантният ѝ врат бе превит, силните ръце — изкривени, тъмните коси — посивели и прибрани на кокче.

Бащата на Доминика беше прочутият учен, професор Василий Егоров, старши преподавател по история в Московския университет. Той беше един от най-уважаваните и влиятелни учени в руската хуманитаристика, с ранг на заслужил професор. Златно-синият му Орден на свети Андрей висеше на стената; а тъмночервеният бант, който носеше всеки ден на петлицата си, беше на медал „Пушкин“ — за заслуги в литературата и образованието. По ирония Вася Егоров не изглеждаше нито важен, нито влиятелен. Беше нисък и слаб, с оредяваща косица, сресана внимателно настрани върху главата му.

За разлика от съпругата си Василий Егоров бе оцелял през годините на съветската власт, като избягваше да се забърква в политика, в зависимости и в противоречия. Обвит в пашкула на университета, той преуспяваше главно благодарение на демонстрирането на прилежно усърдие, справедлива безпристрастност, дискретност и лоялност. Но никой не знаеше, че този заслужил професор, другарят Василий Егоров, има друга, тайна душа, съзнание на напълно различно същество, в което се таеше отвращение, отвращението на един морален мислител от света на Съветите . Като всички руснаци и той бе загубил много близки от семейството си през тридесетте и четиридесетте години по времето на Сталин, на войната с Германия, при чистките, в каторгата. Но имаше и нещо повече от това. Той отхвърляше дисбаланса и нелогичността на съветската система, презираше несигурното фаворизиране на человеки, ленивостта на връзкарите и задоволяването на личните страсти, които рушаха човешкия дух и бяха ограбили руснаците от собствения им живот, от земята им, от наследството им. Това беше измяна, ерес, която той споделяше единствено с Нина.