Джейсън Матюс - Червената лястовица

Полетът на Нейт с „Финеър“ бе обявен и той тръгна по пистата към самолета с другите пътници. Високо над него, от остъклената зала на кулата за наблюдение на полетите, двама души го снимаха с дълги обективи. ФСБ бе последвало Нейт до летището, за да му даже сбогом. ФСБ, СВР и най-вече Ваня Егоров бяха сигурни, че внезапното напускане на Нейт е знаково. Докато той се качваше по самолетната стълба и фотоапаратите щракаха, Егоров седеше в кабинета си, потънал в мисли. Срам. Най-добрият му шанс да залови шпионина, воден от ЦРУ, беше изчезнал. Щеше да отнеме месеци, може би години, за да намери по-добра следа в този случай, ако изобщо успееше.

Наш все още беше ключът. Той вероятно щеше да продължи да ръководи агента си извън Русия. Егоров реши да не го оставя на мира и прие, че назначението му в съседната страна беше благоприятна възможност. Ще го поразработим малко в Хелзинки, мислеше си той. СВР можеше да оперира буквално както си иска във Финландия и дори нещо още по-добро — те имаха предимство на чужда територия. Нямаше да ги има тъпанарите на ФСБ, за да трябва да се координира с тях. Ще видим , мислеше си Ваня. Светът беше твърде малко местенце, за да се скриеш.

КУБИНСКИ САНДВИЧ НА МОСКОВСКОТО ЛЕТИЩЕ

Разрежете четиридесетсантиметрово парче кубински хляб (франзела) на две по дължината и го разгънете, за да стане плоско. Напръскайте сбс зехтин и намажете с жълта горчица отвътре. Сложете желирана шунка, печено свинско, швейцарско сирене и тънки резенчета туршия. Затворете и притиснете десет минути между двете плочи на загрят тостер. Нарежете по диагонал на три парчета.

Доминика Егорова седеше в дискретно изолираното ъглово сепаре в кристално-мраморния разкош на „Бакара“, найелегантния от новите ресторанти в Москва, разположен на няколко крачки от площад „Лубянка“. „Гората“ от кристал и сребро по ослепително бялата покривка не приличаше на нищо друго, което бе виждала досега. Наслаждаваше се независимо от оперативния характер на вечерта, решена да извлече максимално удоволствие от греховно скъпата вечеря.

Димитрий Устинов седеше срещу нея, вибриращ от възбуда. Висок, с масивно телосложение, с гъста черна коса и хлътнали бузи, той беше главният в гангстерското братство на руските петролни и минни олигарси, построили империи за милиарди долари в процъфтяващите години след Студената война. Беше започнал като обикновен местен бияч в организираната престъпност, но постигна забележителни успехи.

Устинов беше облечен в безупречен смокинг върху плисирана бяла риза със сини диаманти на яката и на маншетите.

Носеше часовник Tourbillon на „Корум“, един от десетте, произвеждани всяка година. Мечешките му лапи лежаха над синята емайлирана табакера „Фаберже“, произведена през 1908 г. лично за царя. Взе си цигара от нея, запали я с масивна златна Ligne Deux , която издаде характерната за всички запалки „Дюпон“ музикална нотка, когато щракна капачето ѝ, за да я затвори. Устинов беше третият от най-богатите мъже в Русия, но при цялото си богаство не беше от най-умните. Беше влязъл в открита вражда с правителството, най-вече с премиера Путин, и бе отказал да признае или приеме държавното регулиране в предприятията си. Преди три месеца, в разгара на враждата, лекомислено бе направил неприлично презрителни забележки за Путин в интервю в едно шоу по московската телевизия. Посветените бяха изумени, че все още е жив.

Тази вечер Устинов не мислеше за нищо друго освен за Доминика. Беше я видял в телевизията месец след интервюто си. Красотата и първичната ѝ сексуалност му взеха дъха. Беше готов да купи цялата телевизия на мига само и само да я срещне отново, но не се оказа нужно. Тя веднага и с удоволствие прие поканата му за вечеря. Докато я гледаше през масата, му се искаше да не остави недокоснато местенце по нея.

Доминика беше на двадесет и пет години, с тъмнокестенява коса, вдигната нагоре, вързана с черна панделка. Кобалтовосините ѝ очи пасваха на табакерата му и той ѝ го каза, после като омагьосан плъзна безценната дрънкулка по масата към нея.

— Това е за теб.

Тя имаше сочни устни и стройни елегантни ръце, които тази вечер бяха голи. Облечена бе в проста черна рокля с дълбоко деколте, което разкриваше поразително пищната трапчинка на бюста ѝ. Слабата светлина на свещите едва осветяваше една фина синя веничка на гръдта ѝ под съвършената кожа. Протегна се и докосна великолепната табакера с дългите си елегантни ръце. Ноктите ѝ бяха къси и равно подрязани, без никакъв лак. Погледна го с широко отворени очи и той почувства, че между корема и слабините му потръпна някаква струна.