Роберт Хюлик: Червената лента

Съдията Ди вдигна поглед от папката, която прелистваше, и раздразнено смъмри двамата мъже от другата страна на писалището:

— Не можете ли да седите мирно? Бихте ли спрели да бърборите!

После отново заби поглед в папката, а снажните му помощници Ма Жун и Цяо Тай с явно усилие се умълчаха на столчетата си. Скоро обаче Ма Жун кимна крадешком на Цяо Тай, за да му вдъхне кураж. Цяо постави своите огромни ръчища на коленете си и отвори уста да каже нещо. В този момент съдията бутна папката встрани и възкликна възмутено:

— Много неприятно! Документ П-404 наистина липсва. За момент помислих, че сержант Хун погрешно го е пъхнал в друга папка, защото вчера беше доста притеснен и бързаше да тръгне за префектурата. Но не, документ П-404 просто липсва.

— Да не би да е в другата папка, господарю? — попита Ма Жун. — На нея също пише „П“.

— Глупости! — сопна се съдията. — Не ви ли обясних, че в гарнизонния архив имат две папки, надписани с П: „Персонал“ и „Покупки“. Във втората, върху плика на документ П-405, отнасящ се до закупуването на кожени колани, пише черно на бяло: „За уточнение виж предния документ П-404.“ Това означава, че документ П-404 със сигурност е принадлежал към папка „Покупки“, а не към папка „Персонал“.

— Не мога да я проумея цялата тази бюрократична бъркотия, господарю. Пък и двете папки, означени с „П“, съдържат само копия от оригиналните документи, които за сведение ни изпращат от гарнизона. А гарнизонът, господарю…

— Това не е само бюрокрация — навъсено го прекъсна съдията. — Става въпрос за строг контрол над установения служебен ред, без който цялата административна машина на империята ще забуксува — и като забеляза огорченото изражение по обгорелите лица на двамата си помощници, събра сили да се усмихне и да продължи с по-приветлив тон: — За четирите седмици в Бънлай, през които работите за мен, успяхте да докажете, че се справяте успешно с грубата работа. Но задачите на един офицер от съдилището не се изчерпват със задържането на опасни престъпници. Той е длъжен да познава текущата работа, да развие усет за тънкостите й и да разбере колко важно е да обръща специално внимание на неща, които непосветеният външен наблюдател би приел за обикновена бюрокрация. Ето сега например този липсващ документ П-404 сам по себе си може изобщо да не е важен. Но фактът, че липсва, му придава извънредно голямо значение — съдията кръстоса ръце в широките си ръкави и продължи: — Ма Жун правилно отбеляза, че двете папки „П“ съдържат само копия, по-точно дубликати, от преписката между гарнизона и военното министерство в столицата. Съдържанието на тези книжа се отнася до чисто военни въпроси, които не ни засягат пряко. Това, което ни засяга обаче, е, че абсолютно всяка папка в този трибунал, важна или не, трябва да бъде съответно подредена и най-важното — пълна! — вдигайки пръст, за да подчертае думите си, съдията продължи: — Запомнете веднъж завинаги: трябва да можете да разчитате на нашата документация, а за да е така, трябва да сте абсолютно сигурни, че всяка папка е пълна. За непълни папки няма място в един добре поддържан архив. Непълната папка е безполезна!

— Ами тогава да я изхвърлим през прозореца тая папка „П“! — предложи Ма Жун. После побърза да добави: — Извинете, господарю, ние с брат Цяо сме силно разтревожени. Тази сутрин научихме, че нашият най-добър приятел тук, полковник Мън Куотай, вчера е бил съден и признат за виновен, че е убил полковник Су, заместник-коменданта на гарнизона.