Роберт Хюлик - Червената лента

— А лейтенант Као? — попита съдията.

Мао безмълвно отведе магистрата до прозореца и посочи навън. Съдията установи, че от прозореца на склада могат да се видят само вратата и пространството пред сводестия прозорец, но останалата част от стаята, включително нарът, остават скрити.

— Какво обяснение даде Мън за присъствието си в оръжейната? — обърна се Ди към коменданта. — Отрече категорично, че този ден е ходил там, нали?

Фан тъжно поклати глава.

— Нещастникът каза, че когато се качил в стаята си, за да полегне, намерил там бележка от Су, с която той му нареждал в два часа да го чака в оръжейната. Когато поисках да покаже бележката, той каза, че я е изхвърлил. Според нас тази версия убедително доказва, че Мън е виновен.

— Това наистина е тежка улика срещу него — съгласи се съдията. — Мън не е очаквал, че Као ще бъде в склада. Ако Као не го е бил изненадал, след злодеянието той е щял да се измъкне, да се върне в стаята си и никой не би го заподозрял. — Ди пристъпи към писалището и взе стрелата, която лежеше до металния шлем. Тя беше дълга около четири стъпки и много по-тежка, отколкото бе очаквал. Дългият й, остър като игла железен връх завършваше с два зловещи зъбеца и бе зацапан с кафеникави петна. — Предполагам, че това е стрелата, с която е бил убит Су?

Комендантът кимна.

— Доста зор видяхме, докато я извадим — каза той. — Заради зъбците…

Съдията внимателно огледа стрелата. Тя бе лакирана в червено и завършваше със снопче бели пера. Непосредствено под желязното й острие стеблото бе подсилено със стегнато навита червена лента.

— По стрелата няма нищо особено — нетърпеливо каза Мао. — Най-обикновена бойна стрела.

— Забелязвам, че червената лента е раздрана — отвърна съдията. — По нея има надлъжна назъбена драскотина.

Никой не каза нищо. Изглежда, забележката на съдията не им се стори много остроумна. Но и той самият не й отдаде особено значение. Остави стрелата обратно на писалището, въздъхна и каза:

— Трябва да призная, че уликите срещу полковник Мън са много убедителни. Той е имал мотив. Имал е и възможност, както и необходимите умения, за да я използва. Ще трябва да помисля върху това. Но преди да напусна крепостта, бих искал да видя полковник Мън. Може би лейтенант Као ще ме заведе при него и тогава ще добия впечатление за всички лица, свързани с този неприятен случай.

Комендантът погледна изпитателно съдията. Сякаш се поколеба за миг, но даде гръмогласна заповед на полковник Мао.

Докато лейтенант Као го водеше към затвора в дъното на крепостта, съдията дискретно огледа спътника си. Као беше симпатичен младеж и изглеждаше много спретнат в прилепналата си ризница и заобления шлем. Съдията се опита да го заприказва за убийството, но получи съвсем кратки отговори. Младежът беше или прекалено дисциплиниран, или крайно изнервен.

Един истински исполин крачеше из килията с хванати зад гърба ръце. Когато видя двамата мъже, които спряха пред тежките железни решетки, лицето му светна и той каза с плътен глас:

— Радвам се да те видя, Као. Някакви новини?

— Магистратът е тук, господине — стеснително отговори Као. — Желае да ви зададе няколко въпроса.

Съдията освободи Као. После се обърна към затворника:

— Комендантът Фан ми каза, че военният съд ви е признал за виновен в извършването на предумишлено убийство. Ако имате да ми кажете нещо в своя защита, аз с готовност ще ви помогна да напишете молба за преразглеждане на случая. Двамата ми помощници Ма Жун и Цяо Тай казаха много добри думи за вас.

— Аз не съм убил Су, господине — навъсено рече гигантът. — Но те ме обявиха за виновен. Нека ми отсекат главата! Такива са военните закони, а и без това рано или късно човек трябва да умре. Нямам какво повече да кажа в своя защита.

— Ако сте невинен — продължи съдията, — това означава, че убиецът е имал много силни основания за желанието си да премахне вас и Су от пътя си. Защото именно той ви е изпратил подправената бележка — искал е да ви принесе в жертва, като насочи вниманието към вас. Това стеснява кръга на заподозрените. Можете ли да се сетите за някого, който има причина да мрази и вас, и заместник-коменданта Су?

— Твърде много хора мразеха Су. Той беше добър командир, но изключителен педант. Налагаше сурови наказания при най-дребното провинение. А аз винаги съм смятал, че тук имам само приятели. Ако съм обидил някого, било е неволно. Но обидата си е обида…

Съдията мълчаливо се съгласи. Той помисли малко, после продължи: