Роберт Хюлик: Червената лента

— А това е полковник Мао, натоварен с разследването. Той беше началник на военната разузнавателна служба по време на корейската кампания. Способен мъж.

Съдията направи лек поклон. Кокалестото хитровато лице на Мао му заприлича на лисича муцуна.

— Тъкмо съобщавах на господин магистрата установените факти — обърна се към двамата мъже комендантът Фан. — Мисля, че бихме могли да чуем какво мисли и той по въпроса.

Двамата новодошли не казаха нищо. След известно време полковник Ши Лан наруши неловкото мълчание с дълбок, подрезгавял глас:

— Надявам се магистратът да стигне до друго заключение. Според мен Мън не е убиец. А и е невъзможно по мое мнение подло да простреля заспал човек.

— Личните мнения нямат значение — със сух глас се обади началникът на военната полиция. — Ние боравим само с факти. И въз основа на тях единодушно решихме, че обвиняемият е виновен.

Комендантът придърпа нагоре пояса, на който висеше мечът му. Той заведе съдията до големия сводест прозорец и посочи триетажната сграда отсреща.

— Приземният и вторият етаж на зданието в другия край на двора нямат прозорци, там са складовете ни. Но виждате ли оня голям прозорец най-горе? Там е оръжейната.

Съдията забеляза, че посоченият прозорец е еднакъв по форма и размери с този, до който стояха. Комендантът се обърна и продължи:

— Така… Су лежеше с краката към прозореца. Опитите със сламено чучело показаха, че е възможно стрелата да е била изстреляна от прозореца на оръжейната. А по това време там е бил само полковник Мън.

— Разстоянието е доста голямо — забеляза съдията. — Около шейсет стъпки, ако не се лъжа.

— Полковник Мън е нашият шампион по стрелба с арбалет — обади се Мао.

— Начинаещ стрелец не би могъл да улучи — потвърди комендантът. — Но за опитен майстор е напълно възможно.

Съдията кимна и след кратък размисъл попита:

— Предполагам, че не е било възможно стрелата да се изстреля оттук, от вътрешността на стаята?

— Не — категорично отговори комендантът. — Четирима войници стоят денонощно на пост в горния край на стълбите, в началото на коридора. Те заявиха, че от мига, в който Су се е качил тук, до пристигането на Ши Лан никой не е минавал край тях.

— А няма ли начин убиецът да се е покатерил по стената, да е влязъл през прозореца и да е пронизал Су със стрелата? — попита съдията. — Просто се опитвам да обсъдя всички възможности — побърза да добави той, забелязвайки скритата насмешка в погледите на останалите.

— Стената е съвършено гладка, няма начин някой да изпълзи нагоре по нея — каза Фан. — Включително и тук присъстващият Ши Лан, а той е най-големият майстор при нас в това изкуство. Освен това долу на двора винаги има войници, тъй че никой не би могъл незабелязано да изпълни подобен номер.

— Ясно — каза съдията и поглади дългата си черна брада, след което попита: — Защо ли полковник Мън е решил да убие заместник-коменданта?

— Су беше способен офицер, но избухлив и с доста невъздържан език. Преди четири дни наругал Мън пред войниците, задето се опитал да защити лейтенант Као.

— Аз бях там — каза Мао. — Мън не реагира в момента, но лицето му се наля с кръв. После непрекъснато се сещаше за тази обида и… — той направи многозначителна пауза.

— И преди се е случвало Су да наругае Мън — обади се Ши Лан. — Но Мън беше свикнал и не го вземаше на сериозно.

Ди се обърна към коменданта:

— Преди малко споменахте за някакво дисциплинарно нарушение на Као. Какво е извършил?

— Су наругал Као, защото коженият му пояс бил напукан. Као му отвърнал и Су се заканил да му наложи тежко наказание. Полковник Мън се застъпил за Као и Су насочил яростта си към него.

— И аз се канех да кажа някоя дума в защита на Као — намеси се Ши Лан. — Затова се качих тук непосредствено след сутрешните занятия. Мислех си, че ако поговоря със Су насаме, бих могъл да го убедя да се откаже от намерението си. А сега какво стана: съдбата отреди на Као да бъде главен свидетел срещу защитника си, полковник Мън…

— Как така? — попита съдията. Комендантът Фан въздъхна.

— Всички знаеха, че Су винаги се качва тук, за да си почине след сутрешните занятия. А полковник Мън имаше навик да ходи в оръжейната, за да прави упражнения с тежко копие, преди да слезе в офицерската трапезария. Той е силен като бик, не знае умора. Но оня ден Мън казал на колегите си, че е махмурлия и че няма да ходи в оръжейната след военната подготовка. И все пак отишъл. Погледнете, виждате ли оня по-малък прозорец горе, на около двайсет стъпки вляво от прозореца на оръжейната? Той е на склада за кожени пособия. Там влиза само началникът на снабдяването, и то веднъж на две седмици. Но Као решил да си вземе оттам нов кожен колан — нали Су го нахокал толкова строго заради стария. Негодникът обаче е суетен и се застоял там повечко, за да си избере по-хубав колан. Когато тръгнал към вратата между склада и оръжейната, случайно погледнал през прозореца и зърнал Ши Лан да влиза в стаята на Су, тук, където сме сега. Ши Лан внезапно се спрял, точно при сводестия прозорец, навел се напред, после заразмахвал ръце и с викове тичешком излязъл от стаята. Као отворил вратата на оръжейната, за да изтича долу и да разбере какво толкова страшно се е случило в отсрещната сграда, и едва не се сблъскал с полковник Мън, който стоял там с арбалет в ръце. Двамата изтичали заедно долу, после се качили тук, следвайки по петите вдигнатите по тревога от Ши Лан постови. После Ши Лан доведе тук мен и полковник Мао. Не ни трябваше много, за да разберем откъде е долетяла стрелата, и аз поставих Мън под арест като най-подозрителен.