Роберт Хюлик: Червената лента

Съдията се изправи.

— Значи познавате Мън? Чух за това убийство оня ден. Но бях много зает, пишех доклада, който Хун трябваше да отнесе в столицата, и не се заинтересувах от подробностите. Тъй или инак, това си е работа на военните и засяга преди всичко коменданта на гарнизона. А вие двамата откъде познавате полковник Мън?

— Ами запознахме се с него в една пивница преди две-три седмици, когато бе излязъл да прекара свободната си вечер в града — отговори Ма Жун. — Забележителен атлет, превъзходен боксьор, а и гарнизонен шампион по стрелба с арбалет. Сприятелихме се бързо и оттогава всеки път, когато е свободен, прекарва свободните си вечери с нас. А сега разправят, че бил застрелял заместник-коменданта на гарнизона… Пълни глупости!

— Не се тревожи — успокои приятеля си Цяо Тай. — Нашият магистрат ще оправи всичко.

— Ето какво се случи, господарю — живо започна Ма Жун. — Оня ден заместник-комендантът…

Съдията вдигна ръка, за да го прекъсне.

— Преди всичко — сухо каза той — не мога да се меся в делата на военните. Освен това, дори и да можех, не бих си пъхал носа в чужди работи само заради слухове. Но след като познавате обвиняемия, можете да ми кажете нещо повече за него, колкото да се ориентирам в случая.

— Полковник Мън е честен човек, мъж на място — разпали се Ма Жун. — Боксирали сме се, напивали сме се и сме ходили по жени заедно. Осмелявам се да кажа, господарю, че това е най-сигурният начин да опознаеш човека, и отвън, и отвътре! Виж, заместник-комендантът Су е тиранин, кавгаджия и грубиян. Той често обиждаше и най-безцеремонно ругаеше Мън. Минавало ми е през ума, че някой ден на Мън може да му причернее и да му пусне една стрела. Но и да бе станало такова нещо, Мън незабавно щеше да се предаде и да си понесе последствията. Да убие обаче заспал човек, а после да отрича, че го е направил… Не, господарю, Мън не би постъпил така. За нищо на света!

— А да знаете случайно какво мисли по въпроса комендантът Фан? — попита съдията. — Предполагам, че той е бил председател на военния трибунал.

— Да — отговори Цяо Тай. — И се е съгласил, че случаят е предумишлено убийство. Фан е надменен и затворен човек. Но хората разправят, че е огорчен от случая и че не е много убеден в правилността на съдебното решение, макар всички улики да са против Мън. По това можете да разберете колко много всички уважават Мън, дори и комендантът му!

— Кога за последен път видяхте Мън? — попита съдията.

— Вечерта преди убийството на Су — каза Ма Жун. — Вечеряхме задно на кея, в ресторант „Рак“. По някое време се примъкнаха двама корейски търговци и петимата пийнахме здравата. Доста след полунощ брат Цяо натовари Мън във военната лодка, която трябваше да го върне в крепостта.

Съдията се облегна назад и започна бавно да поглажда дългите си бакенбарди. Ма Жун побърза да стане и да му налее чаша чай. Ди отпи няколко глътки, остави чашата и каза оживено:

— Още не съм върнал протоколната визита на коменданта Фан. Имаме време. Ако тръгнем веднага, ще бъдем в крепостта преди обедния ориз. Кажете на началника на стражата да приготви в главния двор официалния ми паланкин, за да ни отнесат до кея. Аз през това време ще се облека официално — той стана, и като забеляза задоволството в очите на двамата си помощници, добави: — Трябва да ви предупредя, че не мога да натрапвам помощта си на коменданта. Ако не поиска от мен съдействие, спираме дотук. Тъкмо ще използвам случая, за да го помоля за допълнително копие от оня липсващ документ.

За по-малко от час яките гребци стигнаха с тежката военна баржа до северния край на реката. На ниския ляв бряг се извисяваха мрачните стени на крепостта. Напред се влачеха мътните води на устието, което постепенно се разширяваше и се сливаше с обагрената от слънчевите лъчи морска шир.

Ма Жун и Цяо Тай скочиха на кея пред внушителния главен портал. След като провери самоличността на съдията, капитанът на стражата незабавно го отведе през застлания с каменни плочки двор до главната постройка. Ма Жун и Цяо Тай останаха в караулното при портала — съдията им бе наредил да се ослушват за всяка дума, отнасяща се до сензационното убийство.

Преди да влезе, съдията огледа с възхита яките дебели стени. Крепостта беше издигната само преди няколко години, когато корейците се надигнаха срещу династията Тан и военният им флот се готвеше да дебаркира на североизточния бряг на Китай. Бунтът беше смазан от китайския експедиционен корпус след два тежки похода, но корейците още не се бяха примирили с поражението и не биваше да се пренебрегва възможността от ново внезапно нападение. Устието на реката и крепостта, която го охраняваше, бяха обявени за неприкосновена зона и макар че се намираха на територията на окръг Бънлай, съдията нямаше власт над тях.