Джейсън Матюс - Червената лястовица

Явяване на служба, попълване на безкрайни формуляри, влизане в дузини класни стаи, месеците в централата, преградените кабинки, конферентните зали с безинтересни сводки и безконечните прожекции на презентации. И накрая „Фермата“, с макадамовите пътища, минаващи напряко през червеникавожълтите борови гори, и спалните, постлани с линолеум, и спарените класни стаи, и кабинетите със сивкави мокети, множеството чинове, принадлежали на герои от последната година, на герои отпреди четиридесет години, безлични вербовчици, велики шпиони или не съвсем, някои кривнали от пътя, предатели, някои отдавна мъртви, запомнени единствено от тези, които ги бяха познавали.

Занимаваха се с планиране на тайни срещи, присъстваха на инсценирани дипломатически приеми, общуваха с гръмогласни червендалести инструктори, облечени в съветски униформи и маовски куртки. Вървяха мокри до колене през боровите гори, взираха се през далекогледи за нощно виждане и брояха крачки, докато отиваха до хралупата в кухия дънер и обвитата в зебло тухла, а бухалите в дърветата ги поздравяваха за откриването на тайника. Просваха ги върху горещите предни капаци на колите им пред фалшиви пътни блокади, докато инструкторът „граничар“ размахваше снопчета документи и настояваше за обяснение. Седяха в порутени фермерски чифлици покрай самотни провинциални пътища, пиеха водка и убеждаваха ломотещи несвързано спаринг партньори да извършат държавна измяна. През боровете се виждаше сиво-черната река, набраздявана от ноктите на хранещите се призори орли рибари.

Какъв инстинкт помогна на Нейт да се представи отлично в практическите упражнения? И сам не знаеше, но чувстваше как фамилията и Ричмънд искат да го издърпат назад, и тичаше без никакво усилие по улицата, поставен под наблюдение, посрещаше хладнокръвно агентите инструктори, увити в палта, нахлупили невъзможни шапки. Те казваха, че има око. Той започна да им вярва, но гадните предизвикателства на братята му висяха над главата му като тежък топор. Най-големият кошмар на Нейт бе страхът, че може да се провали, да бъде изритан и да се появи обратно в Ричмънд. Тук изхвърляха хората от обучение без никакво предупреждение.

— Ние очакваме почтеност от вас, ученици — каза инструкторът по конспиративни техники. — Ще изпратим всеки у дома, ако се опита да приложи готови сценарии за решаването на предстоящите проблеми, за да се представи максимално добре на упражненията. Хванат ли ви с инструкторско тефтерче или с какъвто и да било забранен материал от курса, това означава незабавно изпадане от програмата, хора!

Което, да бъдем пределно честни, помисли си Нейт, означаваше: опитай!

Те бяха клас, но от индивиди, всичките мечтаещи за първи назначения, за първи мандат в Каракас, Делхи, Атина или Токио. Копнежът за открояване и за първия избор на назначение беше особено остър и стигна кулминацията си в мъчителните приеми в студентския център, давани от различни отдели на централата, в една странна и шеметна седмица за новаци шпиони.

На едно от тези ознаменуващи завършването коктейлни партита един мъж и една жена от Руската къща го дръпнаха настрани и му казаха, че е предварително одобрен и приет в Руския отдел, затова не е нужно да търси назначения никъде другаде. Нейт любезно попита дали не би могъл да използва руския си език, за да привлича руснаци, да кажем, в отдела за Африка или за Близкия изток, но те му се усмихнаха и казаха, че очакват да го видят в централата в края на месеца.

Беше завършил успешно и приет условно. Беше част от елита. После дойдоха лекциите за съвременна Русия. Обсъждаха дамоклевата политика на Москва за природния газ, надвисналото пломбиране на газопровода за Европа и хроничната кремълска склонност да се подпомагат терористични държави в името на справедливостта, а всъщност, за да се всяват раздори и — да, разбира се — за да се докаже, че Русия все още е в играта. Космати мъже четяха лекции за перспективите на постсъветска Русия, изборите, здравните реформи, демографските кризи и за силното разочарование от факта, че завесата е спусната отново — и зад нея ледените очи, които не пропускат нищо. Родината , свещената майчина страна на чернозем и безкрайно небе, щеше да издържи още, докато стегнатият във вериги труп на Съветския съюз бъде ексхумиран, измъкнат мокър-мокър от блатото, след което сърцето му щеше да затупти отново и старите затвори от-

ново щяха да се напълнят с хора, които не мислеха като тях.