Джейсън Матюс - Червената лястовица

— Ако имате предвид, че агентът е в безопасност — да, така мисля — каза Нейт. Той знаеше накъде бие Гондорф, но го остави сам да си развие тезата.

— Та ти без малко не причини ареста на нашия най-ценен и плодовит източник снощи! Срещата ви е била провалена от патрула по проследяването, за Бога!

Нейт потисна надигащия се гняв.

— Проведох дванадесетчасов контролен тактически обход вчера. Същия обход, който вие одобрихте. Потвърдих статуса си. Бях „чист“, когато отидох на мястото на срещата, а също и Марбъл — каза той.

— И как тогава си обясняваш патрула? — каза Гондорф. — Не е възможно да си мислиш, че това е била случайна проверка в района. Кажи ми, че не си мислиш това! — Гласът на Гондорф преливаше от сарказъм.

— Точно това беше. Няма начин да са търсили мен при тази нелепа случка в уличката. Те не ме следяха от началото, в никакъв случай. Беше случайност и те реагираха, без опит да проявят дискретност. Марбъл се измъкна чист!

Нейт отбеляза, че Гондорф дори не се заинтересува от опита за размазването му по стената. Един различен шеф щеше да отиде в кабинета на посланика, да вдигне пара до небето, да настоява за дипломатически протест.

Гондорф включи тежката артилерия.

— Глупости. Цялата работа е пълна катастрофа. Как можа да го насочиш долу в метрото? Това е миши капан. Ти си игнорирал правилата, когато си го докоснал при обръщането на палтото му. Трябваше да го направи сам! Ти знаеш това! Какво ще стане, ако точно сега флуоресцира под детекторната лампа?

— Прецених всичко и взех решение. Помислих, че промяната на облика му и измъкването му от района са главната цел. Марбъл е професионалист, той знае как да се отърве от палтото и бастуна. Можем да му изпратим съобщение, да потвърдим следващата ни среща — каза Нейт. Истинска агония беше да спориш по този начин, и то с шеф, който не познава работата на терен.

— Няма да има следваща среща. Поне не с теб. Точно сега ти си като буре с барут — ще те следят. Идентифицирали са те поне дузина пъти снощи, прикритието ти като служител в търговския отдел е съсипано и половината московска дирекция по проследяването ще върви след задника ти отсега нататък — каза Гондорф. Той видимо се наслаждаваше на момента.

— Те винаги са били наясно, че този пост е прикритие. Винаги са ме следили, вие го знаете. Но все още мога да се срещам с агенти — каза Нейт, облягайки се на стола си. Гондорф имаше макет на ръчна граната, монтирана на дървена поставка на бюрото му. Табелката на нея гласеше: ОТДЕЛ ЖАЛБИ. ДРЪПНЕТЕ ЩИФТА ЗА ПО-БЪРЗО ОБСЛУЖВАНЕ.

— Не, не смятам, че можеш да се срещаш с агенти. Сега си истински магнит за неприятности — каза Гондорф.

— Ако вложат толкова много ресурс само в мен, можем да ги доведем до банкрут — оспори Нейт. — Мога да източа човешките им ресурси, обикаляйки с колата през целия град в следващите шест месеца. И колкото повече екипи ме следят, толкова по-добре ще можем да ги манипулираме. — Отстоявай позицията си.

Гондорф беше впечатлен, но не и убеден. Този жребец, този млад оперативен офицер представляваше прекалено голям риск лично за самия него. Гондорф се беше прицелил в един от най-важните постове в централата за следващата година, когато щеше да се върне във Вашингтон.

— Наш, препоръчвам твоят мандат в Москва да бъде прекратен. Ти си твърде взривоопасен и врагът ще търси начин да те хване в крачка и да залови агентите ти. — Той погледна нагоре. — Не се тревожи, ще се погрижа да получиш добро следващо назначение.

Нейт беше потресен. Дори и офицер с първи мандат знае, че преждевременно експулсиране, предложено от шефа на бюрото, каквато и да е причината, може да дерайлира кариерата ти. Освен това беше сигурен, че Гондорф ще използва задкулисни канали, за да намекне, че Нейт се е прецакал. Неофициалната му репутация, цялото му досие щеше да понесе удар, а това щеше да се отрази на повишенията му и бъдещите му назначения. Старото усещане, че е затънал в черни плаващи пясъци, започна да се завръща.

Нейт знаеше истината: миналата нощ той бе спасил Марбъл с бързата си и правилна реакция. Погледна надолу към безстрастното лице на Гондорф. И двамата бяха наясно какво се е случило и защо. Затова Нейт не видя никакъв смисъл да не завърши разговора по най-цветист начин.

— Гондорф, ти си едно безхарактерно котенце, което се ужасява от улицата. Ти ме прецакваш, за да избягаш от собствената си отговорност. Беше много поучително да служа в твоето бюро.