Джейсън Матюс - Червената лястовица

— Искам ти да се грижиш за нещата.

Така му бе казал Путин тогава, в опияняващия петминутен разговор в елегантния кремълски кабинет с луксозна дървена ламперия по стените, която зловещо се отразяваше в президентските очи. И двамата знаеха какво има предвид, и Ваня се върна обратно в Ясеново, първо като трети заместник, после като втори, до предишната година, когато се премести в кабинета на първия заместник-директор, от другата страна на постлания с килими коридор, срещу апартамента на директора.

Имаше известни тревоги, свързани с изборите през миналия месец март, проклетите журналисти и опозиционните партии се бяха развилнели както никога досега. СВР следеше някои дисиденти, оперираше дискретно в избирателните секции и докладваше за опозиционни парламентаристи. Отзивчивите олигарси бяха подтикнати да формират отцепническа партия, за да източат гласове и да „разчупят терена“.

Тогава Ваня рискува всичко, наистина пое огромен риск, когато лично предложи Путин да обвини Запада — и по-конкретно САЩ — за намеса в демонстрациите, свързани с изборите. Кандидатът много хареса предложението и примигваше с очи, докато си представяше завръщането на Русия на световната сцена. Дори потупа Ваня по гърба. Това вероятно беше, защото кариерите им много си приличаха, може би защото и двамата не бяха постигнали почти нищо като офицери разузнавачи по време на задграничните си назначения или защото един доносник лесно можеше да разпознае събрата си. Но каквото и да беше, Путин го хареса и Ваня Егоров разбра, че ще бъде възнаграден. Беше съвсем близо до върха. Имаше и времето, и властта, за да продължи да се издига. А той искаше именно това.

Но дресьорът в змийската ферма неизбежно бива ухапан, освен ако не процедира с извънредно голямо внимание. Днешният Кремъл се олицетворяваше от костюми и вратовръзки, прессекретари, усмихнати заседания на високо равнище, но всеки, който бе прекарал тук малко по-дълго, знаеше, че нищо не се е променило от времето на Сталин, наистина нищо. Приятелство? Лоялност? Покровителство? Една погрешна стъпчица, един оперативен или дипломатически провал или, най-лошото от всичко — притесняване на президента, щеше да донесе буря , ураган, от който нямаше да има спасение. Ваня поклати глава. Чёрт возьми! По дяволите! Този епизод с Наш беше последното нещо, от което се нуждаеше.

— Би ли могло едно проследяване да бъде по-зле проведено? — беснееше Егоров. Той обичаше да се отдава на леки театрални изстъпления пред подчинените си. — Очевидно е, че този малък никаквец се е срещнал с някакъв източник снощи. Как би могъл да липсва за повече от дванадесет часа? На първо място, що за претърсване се е провеждало в този район?

— Изглежда, че са търсили чеченци, извършващи наркосделки. Бог знае какво правят ФСБ тези дни — каза Зюганов. — Този район, това е направо някаква клозетна дупка.

— Ами сблъсъкът в уличката? Това какво е било?

— Не е ясно. Според техните твърдения са помислили, че са приклещили чеченец и са били убедени, че е въоръжен. Лично аз дълбоко се съмнявам. Може да са се разгорещили от преследването.

— Колхозники. И селяндурите щяха да се справят по-добре. Ще накарам директора да го спомене пред президента идващия понеделник. Не можем да си позволим да нараним чужд дипломат на улицата, дори и ако се среща с руски предател — изпръхтя Егоров. — И ФБР ще започне да мачка нашите офицери в Джорджтаун, ако това се случи още веднъж.

— Аз също ще кажа някоя дума на моето ниво, генерале. Екипите по проследяването ще схванат посланието, особено ако мога да подметна, че току-виж може да им бъде уредена и каторга.

Егоров погледна безучастно към своя шеф на контраразузнаването, забелязвайки, че той използва царската дума за ГУЛаг с мазно наслаждение. Алексей Зюганов беше нисък и мургав, с плоско като тиган лице и големи щръкнали уши. Зъби като колци за палатка и неизменна самодоволна усмивка завършваха вида му в стил „Лубянка“ [3] Там се намира сградата на бившето КГБ, днес — на ФСБ, в която има и затвор, и място за екзекуции. — Бел. прев. . И все пак Зюганов беше усърден злобен дребосък, от който имаше определени ползи.

— Можем да разкритикуваме ФСБ, но ще ти кажа нещо — този американец се среща с някой важен тип. И онези идиоти просто са го изпуснали, сигурен съм. — Егоров плесна доклада на бюрото си. — Е, можеш ли да отгатнеш каква ще бъде твоята работа от този момент нататък? — Той спря. — Открий. Кой. Е. Той. — Всяка дума беше натъртена с потропване по бюрото с дебелия показалец на Егоров. — Искам главата на този предател в ракитова кошница.