Джейсън Матюс - Червената лястовица

Не, доколкото зависеше от него. Сякаш ледена буца прогаряше гърлото и главата му. Вдигна яката на палтото си, потисна емоциите си и бързо пресече пред патрулната кола, която бавно се движеше по улицата към него. Сигурно бяха от ФСБ, Федералната служба за безопасност, главорезите, занимаващи се с вътрешния шпионаж в Руската федерация. Това беше тяхната територия.

Двигателят на ладата 1200 изскърца и той попадна в отразената светлина на дългите им фарове по блестящата улица. Затича към следващата пресечка, спусна се по стълбището на някакъв сутерен, който миришеше на урина и водка, и чу зад себе си звука на стенещите колела. Чакай, чакай, сега тръгни отново! Спринтиране през тесните улички, промъкване през пешеходните пътеки, тичане надолу по стълбите към реката. Използвай прегради, пресичай железопътни релси, променяй посоката и курса внезапно в зрителното им поле, карай ги да правят погрешни предположения, промъкни се покрай постовата им линия. Сверка на времето: почти два часът.

Залиташе от изтощение, тичаше, после тръгна ходом, после приклекна зад някакви паркирани коли, вслушвайки се в шума на двигателите край себе си, докато те се събраха, после се пръснаха, после отново се събраха, опитвайки се да се доближат достатъчно, за да видят лицето му, достатъчно близо, за да го проснат по лице на улицата и да пъхнат ръцете си в джобовете му. Чуваше скърцането на спирачките, чуваше ги да крещят по радиостанциите си, явно се бяха отчаяли.

Първият му инструктор по проследяване му беше казал: Ще трябва да усещаш улицата, мистър Наш, без значение дали е Уискънсин авеню или „Тверская“, трябва да я усещаш. И Нейт дяволски добре я усещаше, но те бяха много, макар и да не знаеха къде точно се намира той. Гумите на колите остро скърцаха по мокрия паваж, докато сновяха бързо напред-назад, и добрата новина беше, че все още не можеха да определят с достатъчна точност местоположението му, за да се разгърнат и да го обградят, а лошата новина беше, че времето бе на тяхна страна. Слава Богу, напираха срещу него, което означаваше, че не са се фокусирали върху Марбъл. Нейт каза една молитва — дано старецът да е изчезнал, когато се е спуснал в метрото, дано наблюдението върху него да не е започнало от началото, защото това би означавало, че втори екип сега преследва Марбъл. Не, те нямаше да докопат неговия агент, неговия агент , и нямаше да докопат пакета с дисковете на Марбъл, избухлив като нитроглицерин в джоба му. Скриптящите гуми замлъкнаха и улицата притихна.

Сверка на времето: два часът и нещо, крака и гръб тотално уморени, замътено зрение. Той тръгна по тясната уличка, притискайки се до стените в сенките, надявайки се, че са си отишли, представяйки си очуканите коли, прибрани в гаража, пукащия горещ метал и капещата кал, докато водачът на екипа крещи в стаята за инструктаж. Нейт не видя нито една кола в продължение на няколко минути и реши, че се е изплъзнал извън периметъра им на претърсване. Снегът бе завалял отново.

Отпред една кола проскърца и спря, после обърна и зави в уличката. Снегът пламна от фаровете ѝ. Нейт се извърна към стената, опитвайки се да се свие, да смали силуета си, да се скрие, но знаеше, че сигурно са го видели, и когато светлините връхлетяха върху него, колата ускори, насочвайки се към неговата страна на уличката. Той наблюдаваше смаян, невярващ колата, която продължаваше да приближава, страничната ѝ врата, само на няколко инча от стената, двете напрегнати лица вътре, протегнати напред, чистачките, които се движеха бързо. Тези животни от ФСБ, бяха ли го видели? После осъзна, че го виждат много добре и пробваха да го размажат на стената. Неписано правило е, че когато патрул от проследяването преследва чужд дипломат, никога, никога не прилага насилие по мишената , беше му казал инструкторът, но сега, ама сериозно, какво, по дяволите, правеха тези типове? Той погледна назад и видя, че началото на уличката е твърде далеч.

Усещай улицата, мистър Наш! Втората най-добра опция беше чугуненият улук, минаващ по сградата на половин метър от него, с ръждясали метални ленти, завинтени в тухлената зидария, и докато преследвачите приближаваха, той скочи и сграбчи тръбата, използвайки металните скоби, за да се изкачи повисоко. Колата им се удари в стената, разцепи улука, покривът ѝ застана под вдигнатите му крака и тя с остър стържещ звук ожули стената и спря. Бяха угасили двигателя. Хватката му се разхлабваше и Нейт падна върху покрива ѝ, а после се изтъркаля на паважа. Шофьорската врата бе отворена и един голям мъжага с кожена шапка точно излизаше — но те никога, никога не прилагаха насилие по мишена — и Нейт затръшна с рамо вратата обратно, по главата и врата на главореза, чу писък, видя лицето му, изкривено от болка. Блъсна още два пъти вратата в главата му, много бързо, и мъжът падна назад в колата. Дясната врата беше блокирана от стената и Нейт видя как другият главорез се опитва да се прекачи през предната седалка и да стигне до задната врата, така че беше време отново да бяга, и той хукна в сенките към уличката и зави зад ъгъла.