Джейсън Матюс: Червената лястовица

Зад третата врата имаше мърлява закусвалня, отворена въпреки късния час, и светлините ѝ се разливаха върху заснежения тротоар. Нейт чуваше как колата в уличката обръща и как вие двигателят ѝ. Шмугна се в празното заведене и затвори вратата. Едно-единствено помещение, един-единствен тезгях в дъното, с няколко очукани дървени маси и пейки, лекьосани тапети и мръсни дантелени пердета на прозореца. Една възрастна жена с два зъба като отварачки за консерви седеше зад тезгяха, слушаше скрибуцащо радио и четеше вестник. Две очукани алуминиеви тенджери със супа къкреха на електрическите котлони зад нея. Аромат на варен лук изпълваше помещението.

Мъчейки се да овладее треперенето на ръцете си, Нейт приближи до тезгяха и на руски език си поръча купа със супа от цвекло пред празния поглед на жената. Седна с гръб към закритата от пердето витрина и се заслуша. Една колата изръмжа нататък, после още една, после — нищо. По радиото един комик разказваше виц.

Хрушчов посетил свинеферма и се снимал там. В редакцията на селския вестник избухнала гореща дискусия за надписа под снимката. Другарят Хрушчов сред свинете? Другарят Хрушчов и свинете? Свине около другаря Хрушчов? Нищо не пасвало. Най-накрая редакторът взел решение: Третият отдясно — другарят Хрушчов. Старата дама зад тезгяха се изкиска. Не беше ял и пил нищичко повече от дванадесет часа и започна лакомо да поглъща гъстата супа с треперещата в ръката му лъжица. Старицата го изгледа внимателно, стана, излезе иззад тезгяха и отиде до предната врата. Нейт я следеше с ъгълчето на окото си. Тя отвори вратата и той почувства полъха на студения въздух отвън. Жената огледа улицата надолу и нагоре, после затръшна вратата. Върна се на стола си зад тезгяха и хвана вестника. След като Нейт свърши със супата и хляба си, отиде до тезгяха и отброи няколко копейки. Старицата събра монетите и ги смете в чекмеджето. Захлопна го и погледна Нейт.

— Чисто е — каза. — Върви си с Бога. Нейт избягна погледа ѝ и излезе.

Нейт избягна погледа й и излезе.

След още един час, подгизнал от пот, треперещ от изтощение, Нейт мина, залитайки, покрай милиционерската будка на парадния вход на жилищния комплекс на посолството. Дисковете на Марбъл най-сетне бяха в безопасност. Това не беше начинът, по който според правилника трябваше да завърши оперативната нощ, но той бе пропуснал преди много часове момента, в който трябваше да бъде взет на паркинга от колата на посолството. Влизането му бе отбелязано и след половин час ФСБ, а веднага след това и СВР знаеха, че не друг, а младият мистър Наш от търговския отдел на посолството е този, който е бил извън гълъбарника през по-голямата част от вечерта. И мислеха, че знаят защо.

СУПАТА ОТ ЦВЕКЛО НА СТАРАТА ДАМА

Стопете масло в голяма тенджера, добавете накълцан лук и сотирайте, докато стане прозрачен. Добавете три настбргани глави цвекло и смлени домати. Налейте говежди бульон, подправете с оцет, захар, сол и пипер. Супата трябва да бъде кисело-сладка. След завиране оставете да къкри на по-слаб огън за час. Сервирайте гореща, с лъжица квасена сметана и накълцан копър.

На следващата сутрин в двата края на Москва, в два различни офиса, се водеха неприятни разговори. В централата на СВР в Ясеново първият заместник-директор Иван (Ваня) Дмитриевич Егоров четеше сводката от обходите на ФСБ от предната нощ. Водниста слънчева светлина се процеждаше през дебелите шлифовани стъкла на прозорците, гледащи към тъмната борова горичка, която обграждаше сградата. Алексей Зюганов, дребничкият шеф на отдела за контраразузнаване и подчинен на Егоров, стоеше пред бюрото му, без да получи покана да седне. Близките приятели на Зюганов (или може би само майка му) наричаха гадното злобно джудже Льоша. Но не и тази сутрин.

Ваня Егоров беше шестдесет и пет годишен, генерал-майор, висш чин. Имаше голяма глава с туфи сива коса над ушите, но иначе беше плешив. Широко разположените му кафяви очи, месестите устни, широките рамене и големите мускулести ръце му придаваха вид на цирков тежкоатлет. Беше облечен в чудесно скроен тъмен зимен костюм, „Агостино Карачени“ от Милано, с тъмносиня вратовръзка. Обувките му, блестящо черни, бяха от лондонската марка „Едуард Грин“, от дипломатическия „чувал“. В ранните години на кариерата си Егоров беше оперативен офицер от КГБ със среден чин. Няколко възгорещи тура в Азия го убедиха, че животът на терен не е по вкуса му. Щом се върна в Москва, той се изпече в политическите апаратни междуособици. Последователно завладя няколко висши поста, първо в длъжностното планиране, после в администрацията, и накрая зае новосъздадения пост на инспектор-генерал. Прояви голяма активност и се изяви ярко при трансформирането на КГБ в СВР през 1991 г. През 1992 г. избра правилната страна по време на неуспелия опит за преврат на КГБ, воден от Крючков срещу Горбачов, и през 1999 г. бе забелязан лично от флегматичния първи заместник министър-председател Владимир Владимирович Путин, русия скорпион с бездушните сини очи. На следващата година Елцин беше аут, а Путин беше — забележително, невероятно! — в Кремъл, а Ваня Егоров чакаше обаждането, за което беше сигурен, че ще дойде.