Рекс Стаут: Червената кутия

Улф разтвори широко очи, като се обърна към своя посетител. При него това бе признак или на безразличие, или на раздразнение. В случая несъмнено ставаше въпрос за раздразнение.

— Повтарям ви, господин Фрост, че това е излишно — отсече той. — Никога не излизам от тук по работа. Ничия упоритост не е надделяла над това мое правило. Казах ви го още преди пет дни. Приятен ден, господине.

Лъвлин Фрост премига, но сякаш не го чу. Напротив, намести се по-удобно във фотьойла.

— Зная — каза той, като клатеше търпеливо глава. — Опитах се да ви полаская, господин Улф, защото не виждах друг начин да ви заинтригувам. Напразни усилия. Абсолютно наложително е да отидете там. Поне един път можете да забравите колко сте оригинален. Всяко правило си има изключение: малкият недостатък, който прекъсва монотонността на идеалното; лекото заекване, което подчертава красноречието. А освен това мястото е само през двайсетина къщи оттук, на Петдесет и втора улица. С такси ще стигнем за няколко минути.

— Така ли? — Улф беше готов да избухне. — На колко години сте, господин Фрост?

— Аз ли? На двайсет и девет.

— Дори не сте достатъчно млад, за да оправдая нахалството ви. Ласкаете ме, но забравяте за изключителното ми телосложение! И ето че искате да се впусна в този Маелстрьом на градското движение, и то с такси! Няма да се кача на такси, господине, дори да ми предложите отговора на всички загадки, поставени от Сфинкса. Господи! С такси!

Усмихнах се, като го гледах седнал зад бюрото. От девет години бях помощник на Улф и знаех колко силни са навиците му. Знаех например, че той е най-добрият детектив на север от Южния полюс. Убеден е, че въздухът навън е фатално опасен за белите дробове. Мрази да го блъскат. Ще умре от глад, ако се случи нещастие с готвача му Фриц Бренър, дотолкова бе сигурен, че единствено кухнята на Фриц е годна за консумация. Имаше и други подобни идеи на други теми, но няма да говоря за тях, тъй като той сигурно ще прочете написаното от мен.

Младият Фрост го погледна спокойно:

— Няма защо да се оплаквате, господин Улф. Едно младо момиче беше убито. Едно друго или много други може би са в опасност. Имате претенции, че сте експерт в тази област. Не се съмнявам. И въпреки опасността, на която са изложени толкова хора, говорите за такси, запратено в Маелстрьом. Обичам комедиите — това е нормално, тъй като съм директор на театър. Но що се отнася до вас, би трябвало от време на време да сваляте маската и грима си, като имате предвид човешкото страдание. Ако вместо да изтърпите някои неудобства…

— Не, господин Фрост — каза Улф, като клатеше глава. — Да не очаквате да започна да се оправдавам?

Това би било абсурдно. Ако е убито младо момиче, съществува полиция. Други са в опасност? Съчувствам им, но защо да им предоставям професионалните си услуги? Не бих могъл да отстраня опасността с махване на ръка и отказвам да се кача в такси. Отказвам да се кача дори в собствената си кола, карана от господин Гудуин, освен когато става въпрос за лична нужда. Намирате, че съм едър и неподвижен? Естествено, че понякога правя изключения, но мразя внезапните, тежки и продължителни премествания. Говорите за благоприличие. Защо не спазвате това благоприличие, когато става въпрос за собствения ми дом? Тази стая е моят кабинет, а къщата е моят дом. Приятен ден, господине.

— Не искате ли да отидете? — попита младият мъж, който се изчерви, но не мръдна от мястото си.

— Не.

— На двайсетина пресечки оттук, на няколко минути, със собствената ви кола?

— Не, казвам ви.

Фрост свъси вежди и промърмори:

— Няма по-упорит човек от него.

Той бръкна в джоба си, извади няколко листа, избра един от тях и го разгъна. Погледна Улф.

— Загубих два дена, за да събера подписите за това писмо — каза той. — Момент, не се ядосвайте. Когато Моли Лок умря преди седмица, случаят от самото начало изглеждаше заплетен. Два дена по-късно стана ясно, че полицията тъпче на едно място, и аз дойдох при вас. Познавам ви, знам, че сте единственият и най-добрият. Опитах се да доведа тук Макнейр и другите, но те отказаха. Опитах се да ви заведа там, вие също отказахте и аз ви пратих по дяволите. Оттогава минаха пет дни. Платих 300 долара на един детектив, който нищо не свърши. Всъщност вие сте единственият, който е способен да разнищи този случай. Това го реших в събота и през уикенда свърших доста работа. Какво ще кажете за това?