Рекс Стаут: Червената кутия

Той подаде листа на Улф, който го прочете. Видях как очите на шефа се притварят и усетих, че раздразнението му нараства. Той погледна Фрост през полуотворените си клепачи и ми подаде листа. Станах и го взех. Текстът беше напечатан на машина, датата бе 28 март, мястото на изпращане Ню Йорк:

За господин Ниро Улф

По повод молбата на Лъвлин Фрост долуподписаните имат честта да ви помолят да започнете разследване на смъртта на Моли Лок, отровена на 23 март в сградата на фирмата „Бойдън Макнейр и Ко“, на Петдесет и втора улица, Ню Йорк. Ще ви бъдем задължени, ако се явите в кабинета на Макнейр във връзка с този факт.

Припомняме ви, че веднъж годишно напускате къщата си, за да посетите Международната изложба на орхидеи, и ви молим и в този случай, който за вас несъмнено няма същото значение, да направите подобна саможертва.

Уверяваме ви в нашата привързаност и ви молим да приемете…

Върнах с усмивка документа на Улф. Той го сгъна и го сложи под парчето дърво, което му служеше за преспапие.

— Това е единственото нещо, което можах да измисля, за да ви принудя. Имам нужда от вас. Трябва на всяка цена да откриете виновника. Ще дойдете ли?

С върха на пръста си Улф рисуваше малки кръгчета по страничната облегалка на фотьойла си.

— Защо, по дяволите, са подписали това писмо?

— Защото ги помолих. Обясних им, че вие сте единственият, който може да разреши тази загадка, а аз съм неспособен да ви убедя да се заемете със случая. Казах им, че освен парите и добрата храна единственото нещо, което ви интересува, са орхидеите и следователно само най-известните любители на орхидеи в Америка могат да упражнят решителен натиск върху вас. Снабдих се с препоръчителни писма за всеки от тях. Забележете, че съм се ограничил с най-достойните. Ще дойдете ли?

— Алекс Мартин има четирийсет хиляди орхидеи в Ръдърфорд — въздъхна Улф. — Той не пожела ли да подпише?

— Щеше да подпише, ако бях отишъл при него. Глюкнър ми каза, че според вас Мартин принадлежи към по-нисша класа и е измамник. Ще дойдете ли?

— Това е лудост — отново въздъхна Улф. — И освен това е изключително претенциозно. Изглежда, младежо, нищо не е в състояние да ви спре. Прекъснали сте работата на тези експерти, за да ги накарате да подпишат един идиотски документ. И сега досаждате на мен. Защо?

— Защото искам да откриете престъпника.

— Защо точно аз?

— Защото никой друг няма да успее.

— Благодаря. А защо така присърце сте взели този случай? Каква ви е била жертвата?

— Никаква. Просто я познавах, но опасността… Начинът, по който това се случи…

— Моля ви, господин Фрост — каза сухо Улф. — Ако жертвата не ви е била никаква, какво би могъл да постигне някой, ангажиран от вас? Ако не сте успели да убедите Макнейр и другите да дойдат, би било излишно аз да се срещам с тях.

— Не. Ще ви обясня…

— Много добре. Още нещо. Хонорарът ми е много висок.

— Знам — отвърна младежът, като се изчерви. — Слушайте, господин Улф. Пропилял съм голяма част от богатството на баща си, откакто нося дълъг панталон. Всички спектакли, създадени от мен, се провалиха. Този път имам нещо чудесно. То се играе вече два месеца и може да се задържи още две години. Ще имам достатъчно и за вашия хонорар. Ако откриете откъде е дошла отровата и намерите начин…

Той млъкна, а Улф поде:

— Да, господине? Начин…

— Начин да предпазя братовчедка си от опасността. Това е моя братовчедка по права линия, дъщеря на брата на баща ми.

— Ах — каза Улф, — вие сте и антрополог?

— Не — рече Фрост, като се изчерви отново. — Аз съм директор на театър. Мога да платя вашия хонорар. Но според мен трябва да разделим сумата на две: едната половина — за да откриете откъде са дошли отровните бонбони, а втората — за да измъкнете братовчедка ми Хелън от тази къща. Тя е упорита като вас и несъмнено ще трябва да спечелите първата част от хонорара, за да имате възможност да се сдобиете и с втората. Хелън не се впечатлява лесно. Към Бойдън Макнейр, когото нарича чичо Бойд, тя е изключително привързана. Той е стар приятел на леля Кали, майката на Хелън. Има и още един тип, който се казва Жебер, но може би е най-добре да започна от самото начало. Ще отидете там, нали?

Улф отмести фотьойла си назад и стана. Заобиколи бюрото си изключително бавно.

— Останете тук, господин Фрост. Часът е четири и аз ще прекарам два часа при орхидеите. Разкажете на господин Гудуин всички подробности около смъртта на госпожица Моли Лок и всичко, което може да ви се стори интересно и което засяга вашите семейни неприятности. Мисля, че за четвърти път ви казвам приятен ден, господине.