Рекс Стаут: Червената кутия

— Ами — пое си дъх Телма Мичъл, — говорихме за ревюто, за клиентите и така нататък около три минути, от което не си спомням нищо съществено. Изведнъж Моли каза, че е забравила нещо, бръкна под палтото си и извади една кутия…

— Позволете. Какво точно каза госпожица Лок?

— Само че щяла да забрави, че е… отмъкнала нещо.

— Не. Моля ви. Точно какви думи употреби?

Тя го погледна:

— Добре. Ще се опитам. Тя каза: „О, деца, щях да забравя! Отмъкнах нещо, какво ще кажете?“ И извади кутията изпод палтото.

— Къде беше това палто?

— То беше нейното палто, стоеше върху масата.

— Вие къде се намирахте?

— Аз ли? Аз бях тук права. Моли беше седнала върху масата.

— Къде стоеше госпожица Фрост?

— Тук, до огледалото. Тя си оправяше прическата. Нали, Хелън?

Силфидата 1 1 Дух на въздуха, представян като жена (гр.-лат.); прен. прелестна, нежна и красива жена. — Б.пр. кимна мълчаливо.

— След това? — продължи Улф. — Точните думи.

— Тя ми подаде кутията, аз я взех, отворих я и казах…

— Беше ли отваряна преди това?

— Нямаше нито опаковка, нито панделка. Аз я отворих и казах: „О, късмет! Кутия бонбони, и то съвсем нова! Откъде я взе, Моли?“ Тя отговори: „Нали ти казвам, че я отмъкнах. Изглежда вкусно.“ Тя предложи на Хелън…

— Думите?

— Не си спомням — намръщи се Телма. — Просто: „Заповядай, Хелън“ или „Вземи си, Хелън“. А освен това Хелън отказа.

— Какво каза тя?

— Не знам. Какво каза, Хелън?

— Не си спомням — отговори госпожица Фрост. — Бях пила коктейл и нямах желание да ям бонбони.

— Точно така — съгласи се русата. — След това Моли си взе един, аз също.

— Чакайте — размаха показалец Улф, — вие ли държахте кутията?

— Да. Моли ми я подаде.

— Госпожица Фрост не се е докосвала до нея?

— Не. Нали ви казах, че тя отказа. Дори не я погледна.

— Значи госпожица Лок и вие самата сте си взели по един бонбон…

— Да. Аз си избрах захаросан ананас. Имаше почти всичко: шоколад, нуга, захаросани плодове, орехи, бадеми. Аз изядох моя. Моли лапна нейния и след като го сдъвка, каза… каза… че е силно…

— Думите, моля ви.

— Тя каза, чакайте… „Господи, колко е силно! Но все пак не е лошо, става за ядене.“ Тя се намръщи, но преглътна. Тогава, тогава… няма да повярвате колко бързо стана всичко!

— Ще се опитам. Кажете.

— Не минаха повече от трийсет секунди, сигурна съм. Аз вече си бях взела друг бонбон и започвах да го дъвча, а през това време Моли гледаше в кутията и говореше нещо за неприятния мирис…

Тя млъкна внезапно. Вратата се отвори и Лъвлин Фрост влезе, като носеше пакет. Аз станах, взех го и извадих чаша, бутилки и отварачка. Сложих всичко пред Улф.

— Хм! „Шрайнер“ — каза той. — Прекалено изстудена.

— По-добре така отколкото топла. Опитайте все пак.

Той си наля.

След като изпразни първата бутилка, изтри устните си.

— Разказвахте, госпожице Мичъл, че госпожица Лок говорела за неприятния мирис.

— Да. И след това… и след това изведнъж тя се изправи, като надаваше вик… не, не точно вик, по-скоро шум, не намирам точната дума, ужасен звук. Тя скочи от масата, после се облегна на нея със съвсем… съвсем изкривено лице. Погледна ме втренчено, устата й се отвори, после се затвори, без да издаде звук. След това потрепери, протегна ръце към мен, хвана ме за косата и… и…

— Да, госпожице Мичъл?

— И когато падна — продължи Телма Мичъл, едва сдържайки сълзите си, — тя ме повлече със себе си, защото все още ме държеше за косата. Ужасно се изплаших. Извиках. После, когато докторът… когато дойдоха хора, тя имаше мой кичур в ръката си.

— Здрави нерви имате, госпожице Мичъл.

— Не съм страхливка. Вечерта, когато се прибрах вкъщи, си изплаках очите. Но не и в момента. Хелън беше до стената, трепереше и гледаше, без да е способна да помръдне, тя сама ще ви каже. Аз изтичах към асансьора, като виках за помощ, после се върнах бързо и затворих кутията с бонбони, за да я пазя до пристигането на господин Макнейр. Дадох му я. Моли беше мъртва, сигурна бях. Умря веднага, щом падна на земята. Знаете ли какво е било? Докторът каза, че е някаква киселина, а във вестниците се споменаваше за цианкалий.

— Хидроцианид — намеси се Лю Фрост. — Полицията твърди, че е едно и също. Казах ви вече.

— Моля ви, господин Фрост — каза Улф, като го заплашваше с пръст. — Аз съм този, който работи, а вие плащате. Накратко, госпожице Мичъл, вие сте изяли два бонбона, без да ви стане нещо, а госпожица Лок си е взела само един?