Рекс Стаут: Червената кутия

— Какво? Как така нямате нужда?

— Не. Вие сте нервен, господин Макнейр. Вие дори сте болен. Несъмнено животът ви е прекалено натоварен. Тичате наляво и надясно, за да обличате жените! — Той потръпна. — Ужасно! Бих искал да ви задам два въпроса. Първо, що се отнася до смъртта на Моли Лок, имате ли да кажете нещо освен това, което сте декларирали пред инспектор Крамър, когото аз добре познавам?

— Не. Нищо. Абсолютно нищо.

— Много добре. Следователно е излишно да отнемаме от времето ви. Втори въпрос: можете ли да ми определите една стая, в която да разговарям с част от служителите ви? Става дума за Хелън Фрост, Телма Мичъл и госпожа Леймън. Не мисля, че господин Перен Жебер е тук?

— Жебер! — повтори Макнейр. — Защо, по дяволите, да е тук?

— Не знам — повдигна рамене Улф. — Просто питам. Той е бил в къщата, когато е била убита Моли Лок преди седмица, в деня на вашето ревю. Нали така се казва — ревю?

— Точно така. Жебер беше тук. Имаше много хора. А що се отнася до разговора ви с персонала, това може да стане в малкия салон. Ще предупредя госпожа Леймън. Първо с нея ли ще се видите?

— Бих искал да започна с госпожица Фрост и госпожица Мичъл. Заедно, ако обичате.

— Ще ви прекъсват, ако някой има нужда от тях.

— Ще бъда търпелив.

— Добре. Предупредете ги, Лю.

Той се огледа, прибра носната си кърпа в джоба и бързо излезе.

— Не разбирам защо вие не му… — започна Фрост, като стана прав.

Улф го прекъсна:

— Господин Фрост, търпението ми има граници. Господин Макнейр е болен, това е факт, но факт, с който не бива да злоупотребявате. Не забравяйте, че вината за тази невъзможна ситуация е изцяло ваша. Къде е малкият салон?

— Но все пак аз плащам!

— Недостатъчно. Не бихте могли. Да тръгваме, господине.

Фрост ни доведе до дъното на коридора, отвори вратата вляво, запали лампите и изчезна. Единствените мебели в стаята бяха една маса и три малки симпатични столчета, тапицирани с коприна. Улф ги погледна със стиснати устни.

— Ужасно! — изплака той. — Не искам… не приемам…

— Да — отговорих му, — и този път не ви упреквам. Почакайте ме една минута.

Изтичах до кабинета на Макнейр, грабнах фотьойла му и заедно с плячката си се върнах в малкия салон. Фрост вече беше пристигнал заедно с двете феи, които бях забелязал при пристигането ни. Той отиде да търси четвърти стол. Поставих фотьойла зад масата и казах на Улф:

— Ако ви харесва много, ще си го вземем вкъщи. Идете да потърсите три-четири бутилки светла бира, чаша и отварачка — помолих Фрост, който се върна със стол. — Трябва да го запазим в добра форма.

— Вие сте луд! — възкликна той, като отвори широко очи.

— Луд ли бях, като ви предложих номера с писмото на любителите на орхидеи? — му прошепнах. — Идете да донесете бира.

Той отиде. Аз седнах между русата богиня и кестенявата силфида. Улф тихичко подсмърчаше. Изведнъж попита:

— Всички стаи ли ухаят така хубаво?

— Да — каза с усмивка русата. — Но не от нас.

— Естествено, миризмата беше вече тук, преди да дойдете. Уф! И така, госпожици, вие работите тук. Манекенки ли сте?

— Точно така. Аз съм Телма Мичъл, а това е Хелън Фрост.

— Защо работите тук, госпожице Фрост? Нямате нужда, доколкото съм осведомен.

Хелън Фрост го погледна спокойно:

— Братовчед ми ни предупреди, че искате да говорим за… Моли Лок.

— Вижте какво. — Улф се облегна предпазливо назад. — Тъй като фотьойлът не издаде звук, той се отпусна спокойно. — Разберете ме добре, госпожице Фрост. Аз съм детектив. Някои от въпросите ми може да ви се сторят абсурдни и не на място; за мен обаче те ще имат значение и ще бъдат изпълнени със смисъл. В дадения случай просто исках да се запозная с вас.

— Тук съм, за да угодя на братовчед ми Лю — отговори Хелън, без да свежда очи. — Не ме е молил да се запознавам с никого, а да отговоря на въпроси във връзка с това, което се случи миналия понеделник. Аз казах на полицията… Не виждам с какво Лю… С какво вие…

— Госпожице Мичъл — обърна се Улф към русата, — доколкото знам, миналия понеделник, преди осем дни, вие сте влезли в асансьора на партера заедно с госпожица Фрост, за да се качите на този етаж. Така ли е?

Тя потвърди с кимване на глава.

— Не е имало никой на този етаж или поне вие не сте видели никого. Тръгнали сте по коридора и сте влезли в петата стая отляво — стаята, която служи за почивка на манекените. Моли Лок вече е била тук. Така ли е?

Тя потвърди по същия начин.

— Разкажете ми какво се случи тогава.