Джейсън Матюс - Червената лястовица

Когато на десетгодишна възраст Доминика се яви на изпит в Московската държавна академия за хореография, тя истински впечатли изпитната комисия. Нямаше техника, нито формална подготовка, но дори и на тази ранна възраст те видяха в нея силата, природните ѝ умения, инстинкта на велик танцьор. Попитаха я защо иска да танцува и се разсмяха на отговора ѝ: „Защото мога да виждам музиката“, но в стаята се възцари мълчание, когато нейното, станало вече удивително красиво, лице потъмня и тя изгледа комисията през присвитите си очи, сякаш обмисляше как да нарани всички тях физически.

Доминика напредваше триумфално и устремно в академията, голямата школа, която захранваше с нови попълнения Болшой театър. Тя преуспяваше въпреки суровите класически методи на Ваганова [8] Агрипина Ваганова (1879–1951) — балетмайстор и педагог, автор на учебника „Основи на класическия балет“. — Бел. прев. . По това време вече бе привикнала да живее с цветовете. Способността ѝ да ги вижда дали когато слуша музика, дали когато танцува, или просто когато говори с хората, сега бе по-рафинирана и някак по-контролирана. Освен това вече бе започнала да дешифрира цветовете, да ги асоциира с настроения и емоции. Това не беше бреме, а нещо, с което просто живееше. Доминика продължаваше да се представя отлично — и не само в танцуването. Тя получаваше най-високи оценки в основното и средното училище на академията, където способността ѝ да запомня всичко, което им преподаваха, ѝ служеше чудесно. Това беше нещо ново, нещо различно. Доминика слушаше политически лекции, идеологически уроци за историята на комунизма, за издигането и пропадането на социалистическата държава, за историята на съветския балет. Разбира се, беше имало и ексцесии, и жестокости, беше имало и наказания. А сега съвременна Русия щеше да продължи да се развива и да расте — цялото, по-голямо от отделните си части [9] Алюзия с цитат на Аристотел, на когото принадлежи твърдението, че цялото е по-голямо от сумата на неговите части. Според тълкуванията на някои автори при спонтанната самоорганизация на сложните системи, възникваща в резултат на взаимодействието на техните структурни звена, системите като цяло придобиват качествено нови свойства, невъзможни за постигане от отделните им части. — Бел. прев. . Младият ѝ ум направи скока и прие лицемерното напяване.

На осемнадесет години Доминика влезе в първа студентска трупа в училището и поведе своя клас в политическите постижения. Всяка нощ се връщаше у дома, за да разкаже на ужасения си татко какво е научила. Той се опитваше да неутрализира нейния нарастващ ентусиазъм с уроци от литературата и историята. Но Доминика се бе развихрила в пълния размах на юношеското си съзряване, попаднала в хватката на начеващата си кариера. Дори и да бе усетила естеството на неговото отчаяно послание, дори и да бе разчела цветовете около главата му, не даваше никакъв знак за това. Василий не можеше да си позволи да бъде по-ясен. Не смееше да говори открито срещу системата.

Разбира се, Нина беше доволна, че дъщеря ѝ напредва толкова бързо в младежката балетна общност. Това беше чудесно и ѝ гарантираше стабилно бъдеше. Но тя гледаше с потрес как нейното малко момиченце се превръща в модел на модерната руска жена, ултранационалистка, висока, кестенява красавица, която крачи с елегантността на балерина и се държи като онези апаратчики от старото време.

Доминика лежеше на килима в дневната, майка ѝ решеше косите ѝ с леки ритмични движения с четката, която някога бе принадлежала на прабаба ѝ. Направена от черупка на костенурка, с деликатно извита дълга дръжка, тази четка заедно с една снимка в рамка и сребърния самовар бяха единственото семейно имущество, спасено от аристократичната къща в предболшевишкия Петербург. Естествените косми от свинска четина издаваха тих, припукващ звук и пръскаха пурпур във въздуха. Косата ѝ сияеше. Един ден, докато се протягаше след дългите балетни упражнения през деня, Доминика прекъсна плавния разказ на баща си с това, което бе чула в училище.

— Татко, осъзнаваш ли, че външните влияния застрашават нашата страна? Наясно ли си с нарастващия брой дисиденти, които се опитват да сеят хаос? Чел ли си статията на В. В. Путин за ционистите , работещи срещу държавата?

Родителите погледнаха към дъщеря си с притъпена болка. Господи помилуй! Пази Боже! Държавата. В. В. Путин. Дисиденти. Легнала на пода, Доминика се протягаше силно, дългите ѝ крака и гъвкавата ѝ фигура вече бяха техен инструмент, прекрасният ѝ ум бавно се превръщаше в тяхна услуга. Нина погледна Василий. Тя искаше да каже на дъщеря си истината, да я предупреди за вълчите капани на системата, които бяха убили нейната кариера, за системата, която бе принудила Василий да погуби своя изключителен ум и да остане мълчалив през целия си живот. Василий поклати глава: Не сега. Никога!