Джейсън Матюс - Червената лястовица

На двадесет Доминика бе избрана за примабалерина в Първа трупа. Оценките ѝ неизменно бяха отлични и заради атлетичните ѝ заложби балетмайсторът я сравняваше с „младата Галина Уланова“, абсолютната примабалерина на Болшой след войната. Сега, когато танцуваше, цветовете вече не бяха само стихийни, първични форми и нюанси, а сложни вълни от разноцветни светлини, въртящи се и пулсиращи, които сякаш я повдигаха нагоре. Червено-кафеникавите тонове, обграждащи партньорите ѝ в танца, ѝ помагаха да се напасва по-съвършено с тях. Тя беше пламенна, прецизна, силна в гърба и краката, изящна и висока, застанала на палци. Балетмайсторът настояваше, че е време да започне подготовка за ежегодния кастинг за приемане в трупата на Болшой.

Докато ставаше все по-силна и по-гъвкава, в тялото на Доминика оживяваше и нещо друго, сякаш в продължение на напрежението от танца — осъзнаването на собственото ѝ тяло. Не похотливост, защото тя пазеше сексуалността вътре в себе си. По-скоро скрито, вътрешно пробуждане — и тя проучваше своите телесни граници без никаква мисъл за срам. Доколкото можеше да разбере, нито един от родителите ѝ не беше такъв, затова смяташе, че най-вероятно някой отдавна забравен роднина е бил развратник.

В затъмнената си спалня, когато тялото ѝ я призовеше, тя проучваше чувствеността си, проучваше я със същата съсредоточеност, както когато се упражняваше на балетната стенка. Усещаше дишането си наситено червено зад клепачите, трепереше, докато откриваше възбудимите си точки. Не беше фетиш, нито пристрастяване, по-скоро тайната ѝ същност, която ставаше все по-осъзната, докато растеше. Наслаждаваше се на тази своя тайна същност. И все пак това не беше съвсем невинна проява на детската природа. От време на време чувстваше потребност за нещо остро, забранено и понякога, в някоя нощ със страховита гръмотевична буря, бушуваща пред прозореца ѝ, затваряше плътно очи и изумена от самата себе си, хващаше четката с дългата лебедова шия на прабабушка с дългите си пръсти и се опитваше да синхронизира светкавиците със своя собствен ритъм. Искайки все повече и повече, все по-изумена, тя прокарваше влажния връх надолу, затаяваше дъха си и чувстваше сладкото проникване на дръжката, което изведнъж я заковаваше като бръмбар във витрина. Слава Богу, сега четката беше у нея, за да си реше косата във вечерите след балетното училище.

Макар да имаше няколко приятели, Доминика не беше в топли дружески отношения със съучениците си. И при все това именно тя беше лидерът на класа, загрижена и погълната единствено от прогреса на трупата, с отличните си оценки и постижения, триумфите на състезанията с други училища, особено с онези от Санкт Петербург, духовния център на руския балет в имперски стил. Доминика поучаваше своите изтощени другари по танц за чистотата на московската школа, за същността на руската природа. Всички те я наричаха кликуша зад гърба ѝ, истеричка [10] В славянската митология болните от бяс хора били наричани кликуши, обладани от зъл дух. — Бел. прев. . Новата руска жена, гладиатор, звезда, пламенна, отдадена, истински вярваща. Ох, защо не млъкнеш, мислеха си съучениците ѝ.

На двадесет и две годишната Соня Мороева ѝ оставаше една последна година, за да се премести от академията в Болшой, но при конкуренцията на Егорова шансовете ѝ не бяха особено добри. Тя бе танцувала цял живот, беше дъщеря на депутат в Думата и беше разглезена, самомнителна и надута млада жена. И честно казано, беше много безразсъдна. Чукаше се, без да ѝ пука че могат да я хванат, с едно момче от трупата, рус младеж с остър поглед на име Константин, невероятно рискована дейност, която, ако бъдеше разкрита от инструкторите, щеше да им гарантира незабавното изгонване от училище. Но след петнадесет години в академията тя знаеше кои са спокойните моменти, кога сауната е празна и колко дълго време имат за сладките си сесии, когато обвиваше гъвкавите си крака около врата му. И в продължение на цяла седмица Соня шепнеше в ухото на Константин, казваше му, че го обича, триеше бедрата си в него, облизваше потта от лицето му и го умоляваше да спаси кариерата ѝ, да спаси живота ѝ.

Опитните балетни ученици знаят за анатомията, за ставите и за нараняванията почти колкото един лекар. Константин, побъркан от лакомията си за пиздата [11] Пизда (рус.) — женски полов орган. — Бел. ред. на Соня, изчака да му се отдаде случай да танцува в двойка с Доминика. Докато упражняваха па де дьо на претъпкания под, той стъпи силно на петата ѝ, когато тя беше en pointe, и натисна стъпалото ѝ напред. И цветовете закървиха, и светът ѝ се завихри в черно, и тя се сгърчи в изгаряща болка напълно сломена. Отнесоха я в амбулаторията. Съучениците ѝ стояха замръзнали и бледи до станока, а най-бледа от всички бе Соня. Тогава Доминика я погледна и видя нейното виновно изражение, сивата миазма, въртяща се невидимо около главата ѝ, и разбра. На масата в амбулаторията кракът ѝ за минути потъмня, стана пурпурен като патладжан и болката се разля нагоре по прасеца. Докторът промърмори: „Фрактура на средната част на стъпалото“, и след серия ортопедични прегледи, операция, гипсиране на крака ѝ до глезена, Доминика отпадна от академията. Кариерата ѝ на танцьорка, животът ѝ от последните десет години приключи. Толкова бързо. Толкова окончателно. Всички хвалебствени думи, че тя ще бъде новата Уланова, се изпариха. Треньорите, инструкторите, учителите дори не я погледнаха.