Джеймс Патерсън - Котка и мишка

Абел Санте.

Абел Санте.

Абел Санте.

Никой ли не разбираше?

Седнал в равномерно бръмчащия над Атлантика самолет на „Америкън Еърлайнс“ на път за Европа, забелязах, че единствената светеща нощна лампичка беше моята. От време на време наминаваше стюардесата, за да види дали нямам нужда от кафе или нещо друго. Но през по-голямата част от времето просто седях, загледан в чернотата на нощното небе навън.

Досега никога не бе имало масов убиец с такъв уникален подход към насилието като господин Смит, не и от научна гледна точка във всеки случай. Това бе единственото нещо, по което отдел „Психология на поведението“ и аз бяхме постигнали съгласие. Дори и онези опаки хора от Интерпол — международната банка за полицейска информация, бяха съгласни с нас.

Всъщност съдебномедицинските психолози като цяло бяха постигнали относително съгласие относно различните типове убийци и главните характеристики на психическите им отклонения. Улових се, че си ги припомням, загледан отнесено в тъмния отвор на илюминатора.

Шизоидният тип , както му викат сега, е интровертен и равнодушен към създаването на каквито и да било отношения с останалите. Такъв човек е класически самотник. Няма приятели или близки, като възможно изключение може да се окаже само семейството. Проявява неспособност да показва привързаност по общоприетите начини. През свободното си време предпочита самотни дейности. Интересът му към секса е малък или несъществуващ.

Нарцисизмът е друг тип отклонение. Страдащите от него не проявяват никакъв или почти никакъв интерес към никого, освен към себе си, макар понякога да претендират, че се интересуват и от другите. Истинските нарцисисти не умеят да съчувстват. Величаят собственото си „аз“, могат да станат много нестабилни, ако са подложени на критика, и са убедени, че заслужават специално отношение. Занимават ги само грандиозни мисли за успех, сила, красота и любов.

Алиенацията е болестно състояние, при което страдащият от нея обикновено избягва да контактува с останалите, освен ако не е абсолютно сигурен, че ще бъде приет. Такъв тип хора избягват работа или ситуации, изискващи социален контакт. Обикновено са кротки и се смущават лесно. Смятат се за опасни като „тихата вода“.

Садизмът е най-лошият и най-краен тип отклонение у индивида. За такива хора е естествено да приложат насилие и жестокост, за да установят контрол. Изпитват наслада при причиняване на физическа и психическа болка. Обичат да лъжат просто за да причинят болка. Обзети са от мания да прилагат насилие, да инквизират и особено да причиняват смърт.

Както вече казах, всички тези неща ми минаваха през ума, докато се намирах в самолета за Европа, високо над Атлантика. Това, което ме занимаваше най-много обаче, бе заключението, до което бях стигнал относно господин Смит и което наскоро бях споделил с Кайл Крейг.

На различни етапи по време на дългото и сложно разследване господин Смит бе спадал към всичките четири типа убийци . Класираше се едва ли не перфектно за даден тип отклонение само за да се измъкне от него и да се прехвърли в друг, а след това и в трети — изобщо скачаше от тип в тип, както и когато си поиска. Може би дори спадаше към някакъв пети тип отклонение, може би беше убиец от съвършено нова порода.

Таблоидите май бяха прави за господин Смит и той наистина бе извънземен. Защото не приличаше на нито едно човешко същество. И го знаеше. Той бе убил Изабела.

Точно това бе причината да не мога да заспя по време на полета до Париж. Точно затова въобще не можех да спя.

Кой може да забрави хладнокръвното убийство на любим човек? Аз не можех. За тези почти четири години нищо не успя да затъмни яркостта на ужасяващия спомен и чувството за нереалност на момента. Бе станало така — точно така, както го бях описал на полицията в Кеймбридж.

Около два часът сутринта е. Отключвам входната врата на нашия двустаен апартамент на Инман Стрийт в Кеймбридж и влизам. После изведнъж спирам. Имам чувството, че нещо в този апартамент не е наред.

Подробностите вътре са се запечатали в паметта ми с особена точност. Никога няма да забравя нито една от тях. Плакат в антрето — Езикът е нещо повече от реч . Изабела си пада малко лингвист, любителка на игри на думи и анаграми. Аз също. Това е една важна обща черта.

Любимата лампа от оризова хартия на Изабела.