Джеймс Патерсън - Котка и мишка

Бях започнал да усещам нещо смущаващо, свързано с Гари и дядо му. Започвах да разбирам Сонежи и може би заедно с това се доближавах до истината кой е нападнал дома на Крос във Вашингтон. В Куонтико работеха по теорията за копиране на известни убийства. На мен по ми харесваше теорията за партньорството, само че Сонежи никога не бе работил с партньори.

Кой се бе промъкнал в дома на Крос? И как?

— Като пътувахме насам, прочетох някои от бележките на доктор Крос — казах аз на дядото. — Гари имал някакъв непрекъснато повтарящ се кошмар. Започнал тук, във вашата ферма. Знаете ли нещо за това? За кошмара на Гари във вашата ферма?

Уолтър Мърфи поклати глава. Премигна няколко пъти. Знаеше нещо.

— Бих искал да ви помоля да ми позволите едно нещо — казах аз. — Трябват ми две лопати. Обикновени лопати, ако имате.

— А ако кажа „не“? — повиши той глас внезапно. За първи път се показваше открито недружелюбен.

И тогава ме осени. Старецът също играеше. Ето защо разбираше Гари толкова добре. Поглежда към боровете отсреща, за да се настрои и да подготви следващите си няколко реплики. Дядото е актьор! Само че не толкова добър, колкото Гари.

— Тогава ще се върнем с разрешително за обиск — казах му. — Не се заблуждавайте. Тъй или иначе обиск ще има.

— За какво беше целият този шум? — попита Сампсън, докато се измъквахме от паянтовата пристройка и се насочвахме към направеното от сив камък огнище, отстоящо малко по-нататък към гората. — Така ли мислиш, че ще отрежем главата на ламята? Като се заяждаме с тоя старец?

И двамата бяхме с по една лопата в ръце, а аз носех и ръждясала кирка.

— Казах ти вече. Данни. Аз съм човек на науката. Имай ми доверие поне още половин час. Освен това тоя старец е по-печен, отколкото изглежда.

Каменното огнище бе правено преди много години, за да се готви на него, но явно през последните не е било използвано. Цялото бе обрасло с диви лози и други увивни растения, сякаш е искало да се скрие.

До него имаше прогнила дървена маса с паянтови пейки от двете страни. Навсякъде наоколо растеше бор, бук и бряст.

— Гари имал някакъв непрекъснато повтарящ се сън. Ето това ме накара да дойда тук. Сънувал именно това място. Близо до огнището и масата във фермата на дядо Уолтър. Ужасия. Този сън се появява няколко пъти в бележките на Алекс, които си е водил, разговаряйки със Сонежи в затвора „Лортън“.

— Където Гари е трябвало да бъде изпечен , докато кожичката му отвън се зачерви, а отвътре стане леко розов — забеляза Сампсън мрачно.

Засмях се на черния му хумор. Това бе първият ведър миг, преживян от мен от доста време насам, и бе добре, че има с кого да го споделя.

Избрах едно място по средата между старото огнище и извисяващия се, нагоре дъб, леко наклонен към къщата. После вдигнах кирката и я забих в земята, забих я дълбоко и силно. Гари Сонежи. Неговата аура, неговото непобедимо зло. Неговият дядо. Още данни.

— В този негов сън — продължих аз да разказвам на Сампсън — Гари извършил някакво страховито убийство още като бил малък. Възможно е да е заровил жертвата тук. Той самият не е бил сигурен. Понякога не е можел да отделя сънищата си от реалния свят. Нека се опитаме да потърсим древното светилище на Гари, където той е заравял жертвите си. Може би ще успеем да вникнем в най-ранните му сънища.

— А може би на мен никак не ми се иска да вниквам в най-ранните сънища на Гари Сонежи — каза Сампсън и се засмя.

Напрежението между двама ни забележимо намаля. Това бе добре.

Отново вдигнах кирката и със замах я забих дълбоко в земята. Повторих действието още веднъж и още веднъж, докато накрая навлязох в удобен работен ритъм.

Сампсън гледаше изненадано как се оправям с кирката.

— Ти май и друг път си се захващал за такава работа, а? — забеляза той и започна да копае до мен.

— Да, живеех в една ферма близо до Ел Торо, Калифорния. Баща ми, дядо ми и прадядо ми са били лекари в малки градчета. И същевременно са живели в семейната ни конеферма. От мен се очакваше да се върна и да поема практиката, но така и не завърших медицинския си стаж.

Двамата вече работехме сериозно. Здрава, честна работа — търсейки отдавна изгнили тела и призраци от миналото на Гари Сонежи. Мъчейки се да подпалим фитила на дядо Мърфи.

Изпотихме се и хвърлихме ризите.

— Нещо като джентълменска ферма, а? Оная в Калифорния. Където си живял като малък.

Изсмях се, като си представих джентълменската ферма.