Джеймс Патерсън - Котка и мишка

— Мислиш, че Гари Сонежи е направил това по някакъв начин? Да не е Худини? И да не би да си мислиш, че е жив? — не спираше Сампсън. — Кажи ми, по дяволите, какво мислиш!

— Още не знам — въздъхнах аз. — Още събирам данни. Това е единственият начин, по който работя. Но не мисля , че Сонежи го е направил. Преди това той винаги е работил сам. Винаги.

Знаех, че Гари Сонежи е израсъл в Ню Джърси и след това е станал един от най-жестоките убийци на всички времена. И не изглеждаше така, сякаш дивашките му изпълнения са приключили. Сонежи бе част от тази мистерия в момента.

Бележките на Алекс Крос за Сонежи бяха много подробни. Навсякъде в тях намирах полезни и интересни виждания, но още не бях минал и една трета от тях. Вече бях разбрал, че Крос е полицейски детектив с остър ум, но от тези бележки ми стана ясно, че в психологията е дори още по-добър. Хипотезите и догадките му бяха не само умни и находчиви — те много често бяха правилни. Има голяма разлика в това, а много хора не успяват да я доловят, особено хора, заемащи сравнително високи постове.

Вдигнах поглед от четивото си.

— Досега съм имал късмет с доста трудни убийци. С изключение на този, когото наистина искам да хвана — казах аз на Сампсън.

Той кимна, без да сваля поглед от очите ми.

— Тоя господин Смит се е превърнал в нещо като култ, а? Особено в Европа. Лондон, Париж, Франкфурт.

Не бях изненадан, че Сампсън е запознат със случая. Таблоидите го бяха превърнали в герой номер едно. Статиите им наистина бяха завладяващо четиво. Всички наблягаха на виждането, че Смит може да е пришълец. Дори вестници като Ню Йорк Таймс и лондонския Таймс бяха публикували статии, заявявайки, че полицията смята, че Смит е може би извънземно същество, дошло на Земята да изучава хората. Да ги погледне отвътре , както пишеха те.

— Смит се превърна в лошото И Ти. Нещо, за което любителите на „Досиетата X“ да си мислят между два епизода на сериала. Кой знае, Смит може и да е пришълец от космоса или поне от някой паралелен свят. Няма нищо общо с човешката раса, в това поне мога да се закълна. Ходил съм на местопрестъпленията му.

Сампсън кимна.

— Гари Сонежи също нямаше кой знае колко общо с човешката раса — каза той с дълбокия си, странно тих глас. — И той идваше от друга планета. Беше ЧФЖ — чужда форма на живот.

— Не съм сигурен дали се вписва в същия психопортрет като на Смит.

— Защо да не се вписва? — присви очи Сампсън. — Мислиш, че твоят масов убиец е по-печен от нашия?

— Не искам да кажа това. Гари Сонежи беше много умен, НО правеше грешки. А господин Смит досега не е направил нито една.

— И именно затова сега ще успееш да разбулиш тая мистерия? Защото Гари Сонежи прави грешки?

— Не искам да правя предварителни изявления — отвърнах. — Не съм чак толкова прост. Ти също.

— Допуснал ли е Гари Сонежи някаква грешка в къщата на Алекс? — попита той изведнъж, пронизвайки ме с поглед през тъмните очила.

Въздъхнах шумно:

— Мисля, че някой е допуснал.

Хеликоптерът се готвеше за кацане извън очертанията на Принстън. По магистралата долу се точеше тънка нишка коли и хората вдигаха погледи към кацащата машина.

Спокойно можеше да се приеме, че всичко е започнало оттук. Къщата, в която бе отраснал Гари Сонежи, бе на по-малко от десет километра. Това бе първата бърлога на чудовището.

— Сигурен ли си, че Сонежи не е още жив? — попита ме Джон Сампсън още веднъж. — Абсолютно сигурен ли си в това?

— Не — отвърнах аз след кратко мълчание. — Още в нищо не съм сигурен.

Не прави никакви заключения, подлагай на съмнение всичко.

Докато кацахме ма малкото частно летище, усетих как косъмчетата на тила ми настръхват. Какво става тук? Нещо свързано със случая „Крос“ ли?

Отвъд тънките ленти на пистите, докъдето поглед стигаше, се простираха борови гори и хълмове. Красотата на природата, невероятното богатство на зеления цвят ми напомниха нещо, казано от Сезан: „Когато цветът е най-богат, формата е най-пълна.“ Никога повече не погледнах на света по същия начин, след като бях прочел това.

Гари Сонежи е израснал тук наблизо — казах си аз. — Възможно ли е да е още жив? Не, не вярвам в това.

В Ню Джърси ни посрещнаха двама агенти, които ни докараха син линкълн на наше разположение. Двамата със Сампсън се качихме и се отправихме от Ламбъртвил към Роки Хилс. Знаех, че Сампсън и Крос са идвали в Принстън преди по-малко от седмица. Въпреки това имах някои въпроси и теории, които трябваше да проверя на място.