Джеймс Патерсън - Котка и мишка

В девет сутринта вече бях отново в дома на Крос. Исках да огледам мястото на престъплението по-подробно, да вникна по-дълбоко, да обърна внимание на всеки факт, да събера всяка прашинка и тресчица. Опитах се да обобщя всичко, което знаех, или поне си мислех, че знам, в този ранен стадий на разследването. Спомних си максимата, често използвана в Куонтико: всяка истина е половин истина, а вероятно и толкова не е.

Някакъв адски „върколак“ излиза от гроба и напада известен полицай и семейството му в собствения им дом. Върколакът предупредил доктор Крос, че ще дойде. Нямало никакъв начин да го спре. Първично с жестокостта си, но ефектно отмъщение.

По неизвестна причина обаче нападателят не успял да извърши екзекуцията. Нито един член на семейството, нито дори Алекс Крос, не е бил убит. Това бе най-противоречивата и най-объркваща част от цялата загадка. Точно в това се криеше ключът!

Спуснах се в мазето на къщата малко преди единадесет. Бях помолил столичното полицейско управление и оперативната група на ФБР да не пипат нищо по другите етажи, докато не завърша огледа на цялата къща. Събирането на данни, цялата ми наука се състоеше именно в това — бавен и методичен процес на събиране на улики.

Нападателят (ката) се бе крил (а) в мазето, докато горе и в задния двор е вървял купонът. Близо до входа за мазето бе открит частичен отпечатък. Девети номер. Откритието не бе кой знае какво, освен ако извършителят не е искал именно това — да намерим отпечатъка.

Едно нещо се натрапи в съзнанието ми веднага. Като малък Гари Сонежи е бил затварян в мазето. Бил е изолиран от останалите в дома. Бил е физически малтретиран в това мазе. В също такова мазе, каквото и Крос имаше.

Нападателят определено е бил скрит в мазето. Това не би могло да бъде съвпадение.

Знаел ли е за недвусмислените заплахи, отправени от Сонежи към Крос? Тази възможност бе адски смущаваща. Още не исках да се спирам на никакви теории или да си вадя прибързани заключения. Трябваше да събера колкото е възможно по-голямо количество сурова информация. Вероятно защото съм завършил медицина, подхождах към случаите си, както би направил това лекар.

В мазето бе тихо и успях с лекота да съсредоточа цялото си внимание върху окръжаващата ме среда. Опитвах се да си представя как нападателят се промъква тук по време на партито и след това как продължава нататък, след като къщата утихва и Алекс Крос отива да си легне.

Нападателят е бил страхливец.

Не се е намирал в състояние на гняв. Бил е методичен.

Значи не е било престъпление, извършено под влияние на силни емоции.

След това извършителят е пребил децата едно след друго, но не фатално. Пребил е и бабата на Алекс Крос, но я е оставил жива. Защо? Само Алекс Крос е трябвало да умре, но дори и това — поне засега — не бе станало.

Да не би нещо да е сбъркал? Къде беше нападателят в момента?

Във Вашингтон? И сега проверява дома на Алекс Крос? Или пък в болницата „Сейнт Антъни“, където столичната полиция охраняваше Крос?

Минавайки бавно покрай допотопна готварска печка на твърдо гориво, забелязах, че желязната й вратичка е съвсем леко открехната. Хванах дръжката с кърпичката си и я отворих докрай. Не се виждаше добре, затова извадих подобното си на писалка фенерче. Вътре имаше около два сантиметра пепел, светлосивкава на цвят. Някой съвсем наскоро бе палил тук нещо леснозапалимо, вероятно вестник или списание.

До печката бе подпряна малка лопатка. Взех я и заразбърквах пепелта с нея. Много внимателно.

После чух дзън . Звук на метал, чукнат в метал.

Изгребах навън пълна лопатка пепел. В пепелта имаше нещо твърдо, нещо по-тежко. Не се надявах на кой знае какво. Просто се опитвах да събера данни и всичко ме интересуваше, дори и съдържанието на една допотопна готварска печка на твърдо гориво. Изсипах лопатката отпред, после загладих купчинката пепел с нея.

Видях в какво се е ударила лопатката. С връхчето й преобърнах находката си няколко пъти. Да, казах си аз. Най-сетне имах нещо — първата отправна точка.

Това беше детективската значка на Алекс Крос — потъмняла и обгорена.

Някой е искал да намерим тази значка.

Нападателят иска да си играем — помислих си. — На котка и мишка.

Ил дьо Франс

Обикновено доктор Абел Санте бе спокоен и организиран. В медицинските кръгове си бе спечелил известност не само на ерудит, но и на човек, здраво стъпил на земята. Беше добър и способен лекар.