Джеймс Патерсън - Котка и мишка

— Нищо, нито следа от борба, така ли? — обърна се Фулкс към по-близкото до него ченге, влизайки в апартамента.

— Ни най-малка, точно както при другите. Бедното богато момче обаче е изчезнало. Потънало е някъде и господин Смит го държи при себе си.

— Сигурно е в летящата му чиния — добави другото ченге, младо момче с дълга червена коса и модни черни очила.

Фулкс рязко се извърна към него:

— Ти! Изчезвай моментално оттук! Отивай при ония откачалници долу! Дано тоя господин Смит вземе теб в летящата си чиния, но за нещастие мисля, че стандартите му са далеч по-високи.

Намерил кому да излее лошото си настроение, инспекторът влезе да огледа работата на господин Смит. А след това трябваше да пише и рапорт. Трябваше да върже някаква смислена история от всичко това. Цяла Франция, цяла Европа нямаха търпение да чуят последните новини.

Щабът на ФБР във Вашингтон се намира на Пенсилвания Авеню, между Девета и Десета улица. От четири до седем прекарах в ГПСОМ заедно с половин дузина специални агенти, включително и с Кайл Крейг. ГПСОМ означава група пичове, седнали около маса . Събрали се в заседателната зала на Стратегическия оперативен център, енергично и бурно обсъдихме нападението над Крос.

В седем вечерта научихме, че Крос е преминал успешно първия кръг операции. Около масата всички радостно зашумяха. Казах на Кайл, че искам да се върна в болницата.

— Непременно трябва да видя Алекс Крос — настоях аз. — Наистина трябва да го видя, дори и да не може да говори. Независимо от това в какво състояние се намира.

Двадесет минути по-късно аз вече се намирах в асансьора, отнасяш ме към шестия стаж на „Сейнт Антъни“. Тук бе по-тихо, отколкото в останалата част на болницата. От обстановката наоколо можеха да те побият тръпки, особено пък при тези обстоятелства.

Влязох в малката стая от интензивното отделение, намираща се в средата на полутъмния коридор. Бях закъснял. Някой вече ме бе изпреварил.

Детектив Сампсън бе застанал до леглото на приятеля си като на пост. Сампсън бе висок и с яко телосложение мъж — може би към един и осемдесет и пет, — но изглеждаше ужасно уморен, като че ли всеки момент щеше да припадне от изтощение.

Сампсън вдигна поглед към мен, кимна едва-едва и отново насочи очи към Крос. Погледът му бе странна смесица от гняв и тъга.

От Алекс Крос излизаха толкова много жици и тръбички, че косата да ти настръхне. Знаех, че е на около четиридесет години, но изглеждаше по-млад. Това бе единственото хубаво нещо у него в момента.

Погледнах таблицата за състоянието му, прикрепена за предната табла на леглото. Бе претърпял от сериозна до умерена загуба на кръв вследствие разкъсване на чернодробната артерия. Имаше колапс на белия дроб, безброй контузии, хематоми и разкъсни рани. Лявата му китка бе счупена. Бе получил натравяне на кръвта и злокачествеността на раните му го бе поставила в списъка на „готовите за изписване“.

Алекс Крос бе в съзнание и аз дълго време се взирах в кафявите му очи. Какви тайни се криеха в тях? Какво знаеше той? Беше ли видял лицето на нападателя си? Кой ти направи това? Не е Сонежи. Кой е посмял да влезе в спалнята ти?

Не можеше да говори и в очите му не успях да прочета нищо. Никакъв признак, че ме е забелязал да заставам до Сампсън. Нито пък че е познал самия Сампсън. Тъжно.

В „Сейнт Антъни“ се грижеха отлично за доктор Крос. Счупената китка бе гипсирана грижливо, а самата ръка бе прикрепена към трапецовидна рамка. Кислородът минаваше през прозрачна тръба, излизаща от изхода в стената. Монитор, последна дума на техниката, показваше пулса, температурата и кръвното налягане.

— Защо не го оставиш на мира? — проговори Сампсън след няколко минути мълчание. — Защо не оставиш и двама ни на мира? Не можеш с нищо да помогнеш. Моля те, върви си!

Кимнах, но продължих да гледам в очите на Алекс Крос още няколко секунди. За нещастие той нямаше какво да ми казва.

После оставих Сампсън и Крос на мира. Питах се дали пак ще видя някога Крос. Съмнявах се. Вече не вярвах в чудеса.

Тази нощ, както обикновено, не можах да изхвърля господин Смит от главата си, а освен него там се беше настанил и Алекс Крос със семейството си. Непрекъснато прехвърлях в съзнанието си картини от изминалия ден — различни епизоди от посещението в болницата, от къщата на Крос. Кой бе влязъл в дома му? До кого се бе добрал Гари Сонежи? Защото сигурно точно така е станало.