Джеймс Патерсън - Котка и мишка

Приличаше на героиня от тв сериала „Ченгета“ — същата безцеремонна липса на каквото и да било чувство за такт.

Той се изви рязко към жената, изгледа я със замъглен поглед, после се втурна в двора, мушкайки се под жълтата полицейска лента.

Взе стъпалата на предната веранда с два мощни скока и едва не се сблъска с двама санитари, изнасящи носилка откъм хола.

Сампсън замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си. На носилката лежеше малката Джани и изглеждаше толкова… толкова… О, боже… толкова мъничка. Той се наведе над нея, не издържа и се срина на колене. Верандата се разтърси от тежестта му.

От гърдите му се откъсна глух стон. Вече не бе силен, не бе храбър. Сърцето му се късаше и той с усилие преглътна надигналия се хлип.

Джани го видя и заплака.

— Чичо Джон, чичо Джон — изплака тя името му с тънко и слабо гласче.

Джани не е мъртва, Джани е жива — мина през ума на Сампсън и думите едва не изригнаха навън. Искаше му се да се извърне и да изреве към зяпачите: „Стига сте дрънкали глупости и лъжи!“ Искаше да разбере всичко наведнъж, но това, разбира се, не бе възможно.

Сампсън се наведе към Джани — неговата кръщелница, която обичаше като свое дете. Цялата й нощничка бе оплескана в кръв. Тежкият й меден дъх го удари в ноздрите и той отново едва не повърна.

Стегнатата й плитка на главата също бе потънала в кръв — плитката, с която тя толкова се гордееше. О, боже господи! Как е могло да стане всичко това? Как е възможно? Той си спомни веселото й личице от предната вечер.

— Всичко е наред, момичето ми — прошепна Сампсън, едва изтиквайки закачащите се по гърлото му като бодлива тел думи. — Ей сега ще се върна при теб. Ти си добре, Джани. Трябва да се кача горе. Веднага се връщам, момичето ми. Веднага. Обещавам!

— А какво става с Деймън? А с татко? — изхлипа Джани и продължи тихичко да плаче.

Очите й бяха широко отворени от страх, от някакъв преживян ужас, от което сърцето на Сампсън едва не се скъса като пренатегната струна. Та тя беше само едно дете! Кой е могъл да стори това с нея?

— Всички са добре, моето момиче. Всички са добре — отново прошепна Сампсън.

Езикът му като че ли бе надебелял и бе изсъхнал като шкурка. Всички са добре, моето момиче! Помоли се горещо това наистина да е така.

Санитарите едва откъснаха носилката от него и хукнаха към очакващата ги отпред линейка. До нея се нареждаха още линейки, а малко по-нататък непрестанно прииждаха нови и нови полицейски коли.

Той се втурна вътре в къщата, пълна с полицаи — и униформени ченгета, и цивилни детективи. Когато е пристигнал първият сигнал за тревога, сигурно половината участък се бе събрал в къщата на Крос. Толкова полицаи на едно място Сампсън не бе виждал никога.

Бе закъснял, както винаги. Бомба със закъснител , така му викаше понякога на шега Алекс. Бе преспал в дома на жена — Сий Уокър, и не бе възможно никой да се свърже с него. Пейджърът му бе изключен, за да му осигури спокойно прекарване на нощта след купона у Алекс — след големия му празник.

Някой е знаел, че ще завари Алекс със свален гард — помисли си Сампсън, задействал вече детектива у себе си. — Кой е той? Кой е направил това ужасно нещо?

Какво, в името божие, е станало тук?

Сампсън се втурна нагоре по витата стълба за втория етаж. Искаше му се да извика, заглушавайки гърмящия в ушите му шум, монотонното жужене на сновящата из стаите оперативна група, да изкрещи името на Алекс, да го види как излиза с въпросителен израз на лицето от някоя стая.

Твърде много бе пил предната нощ и сега се чувстваше замаян, коленете му се огъваха като гумени. Нахълта в стаята на Деймън и от гърдите му се изтръгна дълбок стон. Тъкмо прехвърляха момчето от леглото му в носилка. Приличаше толкова много на баща си — Алекс на годините на Деймън.

Изглеждаше по-зле от Джани. Лицето му отстрани бе премазано от бой. Едното око бе затворено от огромен тъмно виолетов оток. Цялото лице бе в по-малки петна отоци и синини.

Гари Сонежи бе мъртъв — беше си отишъл от този свят в тъмните подземия на Гранд Сентръл Стейшън. Не би могъл да направи тази ужасия в къщата на Алекс.

Въпреки това бе обещал, че ще го стори!

Сампсън вече нищо не разбираше. Запита се дали не сънува, но знаеше, че това не е сън.

Един от детективите — Раким Пауъл, го сграбчи за раменете — сграбчи го, стискайки с все сила — и го разтърси.

— Деймън е добре, Джон. Някой е влязъл и е скъсал децата от бой. Изглежда, с юмруци. Много здраво е удрял. Не е възнамерявал да ги убива или пък от страх не е довършил работата. На този етап никой не знае нищо. Деймън е добре. Джон! Добре ли си?