Реджи Наделсън - Червената мъгла

— Как така кой го притежава?

— Мрежа? Кабеларка? Синдикат?

Съседчето пусна „Найн инч нейлс“.

— Намали го, по дяволите — задумках по стената.

— Исусе, ама наистина си изнервен — меко подхвърли Рики. — И така, кой е собственикът?

— Хайде, изненадай ме.

— Си Би Ем, ето кой.

— Е, и?

Рики обожава тези номера — да ти подава информация според него виртуозно. Дори мислеше да стане професионален фокусник. На майка му й писна от разхвърляните навсякъде мъртви зайци и накрая сготви един.

— Си Би Ем е медиен конгломерат, който изведнъж започва да изкупува токшоута. Ще изграждат минимрежа, като „Фокс“.

— Е, и?

— Днес прочетох, че Си Би Ем притежава и „Мадисън хаус“. Чудих се за какво й е на една такава медия, гъста с таблоидите, консервативна издателска къща.

Извадих от хладилника лук и започнах да го режа за омлет.

— Да ти помогна ли?

— Не, благодаря. Кажи ми накъде точно биеш?

— „Мадисън хаус“ публикува мемоарите на бивш генерал от КГБ. Интересно, а? Издателят на Устинов и Теди Флауърс са собственост на един и същи човек.

— Изгледа ли касетата, която ти оставих?

Рики кимна.

— Дебелия?

— Свердлов. Диджей е. Рокаджия.

— Стори ми се познат. Мисля да се обадя тук-там. Имам братовчед с връзки из старите комунистически рок среди.

Като повечето китайци Рики има братовчеди навсякъде. Десет години по-голям от него съм, и десет сантиметра по-висок, но той е по-жилав и по-умен, едва ли не гений, когато се напъне. Завърши физика в Бронкс, после следва в Масачузетския технологичен институт, но в крайна сметка се захвана със семейния бизнес. „Добре приготвената храна ми замества ходенето на църква“, обича да казва.

Рики също има апартамент в сградата. Сприятелихме се още с нанасянето ми. Понякога, когато техните се приберат в Ривърдейл, с него оставаме до късно в ресторанта, обсъждаме политика, пушим и играем шах. Точно Рик убеди баща си да смени името на ресторанта от „Чайна хост“ на кафе „Тянанмън“ — той им е единствен син и му угаждат.

— Арти? Вкъщи ли си, бейби? — извика от коридора кастинг директорката през две врати от мен. Казва се Ирма, но се представя като Окси, от Оксиджън.

— Ела след малко.

— За бога — промърмори Рики. Окси никога не си плаща навреме наема и семейството му направо побеснява. — Какво толкова й харесваш? Болшая грозотия е, мой човек.

Обичам Рики, той ме разсмива. Разбрах, че е бисексуален още преди години, и той знае, че аз знам. С Рики мога да споделя почти всичко. Веднъж прекалих. Говорехме за жени и защо не мога да завържа дълготрайна връзка и да се оженя, а аз му казах, мислиш ме за мъжка курва ли? Рики ме изгледа странно; веднага разбрах, че съм сгафил.

— Не е толкова лоша.

— Я свали розовите очила. — Той погледна през прозореца. — Ще си вървя, имаш гости. Това тук си е направо Гранд сентръл стейшън.

Наведох се през прозореца и подхвърлих ключовете на излизащата от едно такси Максин Краб. Тя ми махна и се качи.

— Здрасти, Арти. — Целуна ме, но беше изнервена.

Тънка като клечка, твърде висока за тялото си, Макси има розова пънкарска прическа, ангелско лице със съответния темперамент и дълги, халтави крайници. Искаше да стане джаз певица, но накрая се озова в криминалната лаборатория. За кратко излизахме, но на нея й писна да ме чака и се омъжи за красив пожарникар на име Марк. Сега живеят в къща на Стейтън айлънд, където буквално можеш да ловиш риба от задния си двор. Имат близначки.

Обади ми се, че ще се отбие, не искала да говори по телефона. Прие студена бира и неловко подръпна ципа на чантата си. С тези две деца парите никога не й достигат.

— Нека ти върна за таксито.

— Не е това. Приятели сме, нали, Арти?

— Знаеш, че е така. И няма да ти се свалям. Харесвам Марк.

Тя отпи от бирата.

— Не ме е страх от това. Виж, изобщо не се предполага да съм тук. Откъде изкопа тоя нож? И какви точно са ти отношенията с агент Питъс?

Разказах й, донякъде.

— Виж, миличък, убийството на Устинов сега е грижа на големите шефове. Прехвърлиха разследването почти изцяло на федералните. Рой Питъс позволи да говоря с теб, защото според него си го загазил, а те харесва, но от тук нататък статуквото се затяга според разпоредбите на запечените задници горе. Направо са се побъркали. А аз дори не съм под шапката на Питъс. — Запъна се.

— Какво има? Хайде, Макс. Познаваме се.

— Сони Липърт се обади на шефа и му каза, че си в отпуск. И да има едно наум за Арти Коен. Все едно си чумав. Защо, Арти? — Погледна към дървения плот, който отделя кухнята от всекидневната ми. — Намира ли ти се нещо за хапване? Умирам от глад.