Реджи Наделсън - Червената мъгла

В ъгъла стоеше мъж с копринено сако, крещеше в мобилен телефон. Със свободната си ръка галеше плаката на стената. Като омагьосан прокарваше длан по голата жена на снимката. „Артистичен танц“, пишеше на руски. „Неповторимата Ана К.“

— Стриптийзьорката от „Флауърс шоу“?

Толя кимна.

— Ще изгледаме номера й, после ще я посетим зад кулисите. Става ли?

— Познаваш ли я?

Усмихна се.

— Аз съм от Одеса, а тук е Ню Йорк. Всички се познават. Ще те запозная с някои хора, може да ти е интересно.

Тръгнах след него по стълбите.

— Знаеш ли, че Устинов веднъж ме прибра на „Лубянка“? — извърна се и попита жизнерадостно, преди да влезем в клуба.

— Прекали с приказките ли?

— Опитах се да изчукам китарата си на един рок концерт в Талин. По онова време бях голяма звезда. Колкото Гребеншчиков. За петнадесет минути. — Изсмя се. — Ти тогава вече си бил в Израел.

Смехът му се всмука в шума от клуба. Толя пое напред и обиграно си запроправя път сред пулсиращата тълпа.

Стените на „Батуми“ бяха облицовани с огледала. От едната страна беше барът, от другата — платформа, на която група в сребристи смокинги изпълняваше кавъри на „Бийтълс“.

На дансинга жени във впити по тялото кожени рокли танцуваха с мъже с копринени костюми, със затъкнати под саката пистолети. Ризите им също бяха копринени, извадени над реверите. Заклети контета, непрекъснато оправяха тези яки; пръстите им тежаха от злато, ноктите бяха с маникюр. А и бяха невероятни танцьори.

— Искаш ли нещо за пиене? — официално попита Толя на бара.

Покрай дансинга хората седяха на дълги маси и ядяха. Масите се огъваха от храна — пушена риба, дроб, мариновани орехи и гъби, шунка, салам, сирене, херинга, черен и червен хайвер, черен хляб и руска салата с моркови и грах, плуващи в яркожълтата майонеза. Имаше цели армии водка и кола. Приведени над масите, хората крещяха на руски, украински, грузински, еврейски. Възрастна жена мажеше сандвичи с риба, увиваше ги в салфетки и методично ги тъпчеше в огромната си ръчна чанта.

— Запасяваме се, а — извика Толя и през смях се наведе към мен.

Мъжете в по-тъмните ъгли бяха неспокойни сенки, отразени в огледалата. Веднъж на едно разследване в Краун хайтс влязох в синагога. И там мъжете пристъпяха бавно, клюкарстваха, молеха се, дори продаваха дрога, скрита в мистериозните им дълбоки черни джобове. Всичко това ми беше чуждо, сякаш бях попаднал в джамия. Сега изпитах същото. Руснаците, които аз познавах, в моята Москва, хора като моите родители интелектуалци вечеряха у дома си на кухненската маса. Тук разбирах езика, но смисълът ми се губеше.

Свердлов спря пред барплота, махна на бармана и ме изгледа изпитателно.

— Какво?

— Как ти е лицето?

— Кофти.

— Внимавай. Онзи ще се върне.

— От сега нататък ще ходя с бодигард даже до тоалетната.

Свердлов поръча коняк, аз — бира.

— Какво ще ми кажеш за Гавин Крауи?

Той сви рамене.

— Гадно копеленце. Бащата беше същият. Познавах го. Вършеше разни дребни неща за КГБ. Мръсна работа. Човек трябваше да се къпе след среща с него.

— Къде е сега?

— Покойник. Знаеш ли по колко вървят напоследък наемните убийци? — попита ме Свердлов.

Определено прекаляваше с коняка.

— Изпитваш ли ме?

— Свестните са по двеста. Първокласните наемници — по два бона. Плюс билет обратно за Москва, може би и една нощ скатавка в Маями. Две хиляди американски гущера — добави, а аз забелязах, че жаргонът му е малко демоде, и изпитах превъзходство.

Казах нещо на руски.

— На английски, Артьом. По-безопасно е. Обаче ще ти кажа нещо. Това с Устинов не ми прилича на обикновен удар на мафията. Не, не го вярвам. Не ми се връзва. — Почти шептеше.

— Кое не ти се връзва?

— Имаш ли някаква информация? Може да успея да ти помогна.

Не отговорих.

— Да пием — каза той.

Усещах как подът под краката ми вибрира в такт с тълпата. На масата пред нас кротко седяха добре облечени мъже и жени.

Свердлов проследи погледа ми.

— Излезли са да се слеят със сганта — каза. — От другата страна на моста са. Чифути в „Армани“. Чудят се как да изхарчат милиончетата си.

— Моля?

— Абе ти къде си живял досега? Виж, нямам нищо против евреите. Съпругата ми е еврейка, следователно децата ми също са евреи. Пристигне ли тук руснак с еврейска кръв, пиши го уреден. За пръв път в руската история хората се натискат да са евреи. И защо не? Кацат в Америка, дават им наготово пари в брой, медицинско осигуряване, настаняват ги с преференции. Хитри копелета са.