Реджи Наделсън - Червената мъгла

— Имам да хващам самолет — каза Крауи. — Но можеш да ме черпиш обяд.

— Пуснаха те да си вървиш?

— Ами ченгетата ми зададоха куп идиотски въпроси. Решиха, че съм чист. Досадно си беше.

— Кой тогава е убиецът?

— Икономът?

По принцип не съм избухлив, обаче мразя хитрягите. Крауи беше почти две педи по-нисък от мен. Замъкнах го до прозореца и го отворих.

— Виждаш ли улицата? Искаш ли да осъществиш контакт? Да станеш на пица? — изтървах си нервите, но типът си го просеше.

— На пица — ухили се. — Трябва да си го запиша, хареса ми. Значи си от Москва?

Не отговорих.

— О, стига, скъпи. Занимавал съм се с лингвистика. Аз съм Хенри Хигинс на моето поколение. Познавам откъде са хората, особено пък имигретата като теб. За другите може да звучиш като кореняк нюйоркчанин, но не и за мен. — Определено не беше скромен. — Виж, гладен съм и искам да хапна нещо, преди да се върна при матушка Русия и революцията, така че ако ти трябвам за нещо, ще трябва да ме нахраниш.

— Коя революция?

— Която и да е. — Вече беше на вратата.

На улицата махна на едно такси и му нареди да кара към „Малката Италия“. Оказа се пълна отврат, беше рано и празно. Крауи поръча кианти и спагети с червен миден сос.

— Ето това се разплиска по стените, когато застреляха Джоуи Гало в „Умбертос клам хаус“ — ми каза, докато увиваше спагетите на вилицата си. — Познавам един братовчед на Гало, интересно семейство. Спазваха правилата.

А аз мислех, че така говорят само по „Мастърпийс тиътър“ — гледам програмата с Дороти Тай, която е маниачка и на „Завръщане в Брайтсхед“.

— Кой поръча убийството?

— Това е лесно.

Взе си филия хляб, намаза я с масло и я топна в зехтина, после поръча телешко с патладжани. Говореше с пълна уста.

Взех си antipasto 3 3 Италианско студено блюдо с колбаси, сардини и варени яйца. — Б.пр. и зачовърках из салама.

— И все пак?

— Заленко. Няма кой друг да е. Той е наел убиеца. Схващаш ли защо? Устинов беше от старата гвардия на КГБ и не обичаше мръсните номера. Вярваше в системата. Прекалено благороден бе да се погрижи за моя старец, но нали за това говорим. Устинов искаше да разкаже всичко, повече от разумното.

— Твоят старец?

— Шпионин — провлече той безгрижно. — Беше шпионин. От дребните риби. Приключи кариерата си в Москва. Не беше от ранга на Филби, разбира се. Никой не го повиши в генерал от КГБ. Според него трябвало да се благодари, че изобщо са го приели.

Крауи явно обичаше да се изкарва главен герой в семейния си шпионски филм.

— Да се върнем на Заленко.

— Ами според Устинов точно националистите на Заленко съсипват страната.

— Откъде знаеш?

— Питай приятеля ми Филип Фрай. Той ме уреди за шоуто. Знае мръсните им тайни. Всичко е документирано.

— И?

— Информацията струва пари. — Натъпка се с още храна. — Разполагаш ли със средства?

— Ще си помисля. А защо да го убиват тук?

— Заленко е дупе и гащи с мафията. Използват се взаимно. Когато националистите дойдат на власт, ще узаконят мафиотите. Новата казашка гвардия.

Хапнах от наденичката.

— Мислиш, че Жириновски е изрод? Почакай да видиш следващото поколение. Със скъпи костюми, добър английски, гъсти с новата американска десница. Християни, до един. Мразят Клинтън. Той иска да им вземе ядреното оръжие.

— Моля?

— Руснаците си падат по ядреното оръжие. Според тях Америка иска да изхвърлят плутония си, което ще ги превърне в страна от Третия свят. Няма ядрено оръжие, няма сила. Ще трябва да се разкарам, нещо са ме нарочили.

— Теб?

— Аз съм демократ с главно Д. Участвах по свой си начин в преврата.

— Така ли? На чия страна? — попитах, но той остана невъзмутим. — И как точно е уредил Заленко убийството на Устинов?

— Ами лесно. Изкопал е от Брайтън бийч наемен убиец. А това че стана по време на шоуто, го превърна в публична политическа екзекуция. Живея в Москва, но познавам Брайтън бийч, бандите из целия град, Гам Синг в Краун хайтс, корейците в Куинс. Руснаците поддържат връзки с всички. Ще те запозная, ако искаш.

Беше маниак на тема мафия, престъпността го възбуждаше.

— Кажи ми нещо, което да не знам.

Той се почерпи от цигарите ми.

— Всички на това шоу имаха сметки за уреждане с Устинов. Според Заленко беше продал родината. Сароян пък мислеше, че е против капитализма. Официалните кадри мразят такива като горката Олга.

— Устинов е бивш кадър от КГБ, нормално е руснаците да го мразят. Е, и?

— На твое място щях да внимавам с Анатолий Свердлов.