Мери Кларк - Къде си сега?

Барът превъртя касетата на бърз кадър напред.

— Добре. Когато камерата попада върху нея през този последен час, тя нито веднъж не държи чаша в ръката си, което подкрепя думите на сервитьора и бармана — че е изпила само няколко чаши вино за цялата вечер и не е била пияна, когато си е тръгнала. — Изключи устройството. — Нищо — рече с отвращение.

Грег Андрюс се изправи.

— Сега ще се прибера вкъщи — заяви с напрегнат глас. — Имам операция утре сутрин и трябва да поспя.

Барът изчака Андрюс да се отдалечи достатъчно, за да не може да ги чува, след което се изправи и се протегна.

— И на мен би ми дошло добре да поспя малко, но отивам в „Бараката“.

— Смяташ ли, че Демарко ще се появи там тази вечер? — попита Ахърн.

— Предполагам, че да. Той е наясно, че клубът ще бъде пълен с наши хора, а и е достатъчно умен да си дава сметка, че днес ще е голяма вечер за заведението. Цял куп клиенти ще искат да влязат просто от любопитство, а и разбира се, така наречените знаменитости — онези, по-незначителните — ще се струпат там, защото знаят, че ще е пълно с журналисти и фотографи. Имай ми доверие. Цялата измет ще е на линия.

— Разбира се. — Ахърн се изправи. — Не знам дали си проверявал, след като се върна, но проследяването на телефона на Лизи показва, че който и да я е отвел, се е движил целия ден напред-назад из Манхатън. Демарко се е върнал от Южна Каролина едва тази сутрин, така че ако го е направил той, значи има съучастник в Ню Йорк.

— Би било много успокоително да си мисля, че момичето е откачило и точно то скита из цял Манхатън — подметна Барът, докато посягаше към сакото си. — Но не вярвам да се окаже така. Смятам, че който и да я е хванал, вече я е захвърлил някъде и е достатъчно умен да си дава сметка, че когато телефонът е включен, можем да засечем района и да започнем да го претърсваме.

— И достатъчно умен, за да е наясно, че като разнася клетъчния й телефон напред-назад, това дава възможност все още да я смятаме за жива. — Ахърн изглеждаше замислен. — Проверили сме Демарко толкова основно, че знаем кога са му паднали млечните зъби. Нищо в миналото му не подсказва, че е склонен да извърши нещо такова.

— Успяхме ли да намерим нещо в досиетата на другите три момичета, които са изчезнали там?

— Нищо, което да не сме разследвали тогава. Проверяваме извлеченията на кредитните карти от понеделник вечер, за да видим дали няма да съвпаднат някои от клиентите на „Бараката“ с имената на хората, били в съответните барове в тези случаи.

— Аха. Е, до скоро, Лари.

Ахърн измери с изучаващ поглед лицето на Барът.

— Имаш някого наум — някой друг освен Демарко, нали, Рой?

— Не съм сигурен. Дай ми време да помисля — отвърна Барът уклончиво. Ахърн обаче знаеше, че подчиненият му наистина си има нещо наум.

Джаки Рейнолдс бе най-добрата ми приятелка още от първи клас, когато на шест години ни записаха в училището „Светото сърце“. Тя е един от най-интелигентните хора, които познавам, както и надарена атлетка. Джаки може да удари топка за голф с такава сила, че да накара Тайгър Удс да примигне. През септември в годината, в която завършихме „Колумбия“, двете заминахме заедно за „Дюк“. Докато аз учех право, тя подготвяше докторат по психология.

Джаки притежава фигурата на роден атлет — висока, със стегнато тяло и дълга коса с цвят на кестен, която носи прихваната на тила с ластик също толкова често, колкото и пусната. Най-впечатляващата й черта са изключителните й кафяви очи — те излъчват топлина и съчувствие и подтикват хората да й се доверяват. Винаги съм й казвала, че трябва да таксува пациентите си по намалена тарифа.

— На теб не ти се налага да измъкваш проблемите от устата им дума по дума, Джаки. Те влизат в кабинета ти и веднага си изливат сърцата.

Двете редовно си говорим по телефона, а веднъж на няколко седмици непременно се срещаме. Преди го правехме по-често, но сега Джаки се ангажира сериозно с мъжа, с когото се среща от една година. Тед Сойер е лейтенант в противопожарната служба и определено се е ориентирал към високите постове. Възнамерява един ден да стане шеф на противопожарната служба в Ню Йорк, а после да се опита да спечели кметското място и съм готова да заложа и последния си долар, че ще постигне и двете.

Джаки открай време се тревожи, че нямам желание да ходя по срещи. Основателно смята, че тази липса на интерес се дължи на факта, че съм емоционално прегоряла отвътре. Ако довечера пак се върнеше на тази тема, щях да я уверя, че работя сериозно, за да се отърва от емоционалната си инертност.