Мери Кларк - Къде си сега?

— Ще го направя — отвърнах с готовност. „Госпожа Картър може и да е стара, но нищо не убягва от вниманието й, а и наистина стои пред прозореца по цял ден — помислих си. — Положително знае всички мръсни тайни на съседите, които живеят на трите етажа над нея.“ Хрумна ми каква ирония е, че щях да разследвам за Барът, когато първоначалното ми намерение бе да накарам него да разследва за мен .

Детективът се изправи.

— Благодаря, че ми позволихте да се отбия, госпожице Макензи. Както можете да разберете, даваме спешност на този случай, но когато го разрешим, отново ще се върна към досието по случая на брат ви и ще видя дали не можем да намерим някои нови следи, по които да тръгнем.

В понеделник ми бе дал визитната си картичка, но вероятно подозираше, че съм я скъсала, както и наистина бях направила. Докато ми подаваше още една, той каза, че ще поддържа връзка с мен. Изпратих го до вратата, заключих след него и осъзнах, че коленете ми изведнъж са отмалели. Нещо в поведението му ме караше да подозирам, че детектив Барът не е откровен с мен. За него не бях просто човек, който по една случайност се е оказал съсед на една изчезнала млада жена. Той се опитваше да измисли някакво оправдание, за да поддържа контакт с мен.

Но защо?

Просто не знаех отговора.

Лил Крамър бе нервна от мига, в който Каролин Макензи й позвъни в понеделник, за да я помоли за среща, но в сряда, скоро след като младата жена си тръгна, тя отиде в спалнята, легна на леглото, затвори очи и заплака. Сълзите се стичаха по лицето й, без Лил да издава звук.

Тя чу как Гюс се сбогува с Хауърд, а после съпругът й влезе в спалнята и застана над нея. Когато нетърпеливо я попита какво й става, очите й се отвориха широко.

— Какво ми става ли? Ще ти кажа какво ми става! Гюс, аз бях на литургията в „Свети Франциск от Салес“ тази неделя. Мислех си да отида още откакто започнаха отново да я четат на латински миналата година. Не забравяй, баща ми беше католик и от време на време ме водеше на църква, когато всички служби се провеждаха на латински.

— Не си ми казвала, че си ходила там в неделя.

— А защо да ти казвам? Ти не почиташ никоя религия и нямах желание да те слушам как беснееш, че всички свещеници до един са мошеници.

Изражението на Гюс Крамър се промени.

— Добре, добре. Значи си отишла там. Надявам се, че си казала една молитва за мен. И какво от това?

— Църквата беше толкова претъпкана, направо не е за вярване. Хората бяха навсякъде, дори по пътеките. Нали чу какво ни каза Каролин Макензи — че Мак е бил там ! Знам, няма да ми повярваш, но по време на литургията ми се стори, че виждам някой познат, само за миг. Но както знаеш, без очилата си съм сляпа като прилеп, а когато взех другата чанта, ги забравих у нас.

— Повтарям: какво от това?

— Гюс, не разбираш ли какво казвам? Мак беше там! Ами ако реши да се върне? Нали знаеш — довърши тя с шепот, — нали знаеш.

Както и очакваше, Гюс незабавно се ядоса.

— По дяволите, Лил, това момче трябва да е имало причини, за да изчезне по този начин. Писна ми да те гледам как кършиш ръце заради него. Престани. Спри. Каза на сестра му толкова, че да остане доволна. Сега си дръж устата затворена. Погледни ме. — Рязко се наведе над леглото и повдигна брадичката й, за да я принуди да го гледа в очите. — Без очилата си за далечно виждане си полусляпа. Правиш си прибързани изводи само заради бележката, която Мак бил оставил в кутията за дарения. Не си го видяла там. Затова забрави за тази работа.

Лил почти не повярва, че е събрала кураж да попита съпруга си откъде е толкова сигурен.

— Как можеш да си толкова убеден, че Мак не е бил там? — попита тя с напрегнат шепот.

— Просто ми повярвай — процеди Гюс с потъмняло от гняв лице.

Беше също толкова разярен, както преди десет години, когато му каза какво е намерила, докато е почиствала стаята на Мак. Точно тази ярост я бе накарала да прекара последните десет години в отчаяно питане дали е възможно Гюс да е отговорен за изчезването на Мак.

С непохватен жест на привързаност Гюс плъзна загрубялата си ръка по челото на Лил, а после с тежка въздишка каза:

— Знаеш ли, Лил, започва да ми се струва, че все пак може би е добра идея да се пенсионираме и да отидем в Пенсилвания. Ако сестрата на Мак започне да се появява тук по повод и без повод, рано или късно ще те огорчи толкова, че ще кажеш прекалено много.

Лил, която обичаше живота си в Ню Йорк и се ужасяваше само при мисълта за безцелен живот в пенсия, изхлипа: