Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Защо?

— Ами асансьорите, сър. Нашите много бързи елеватори. Защо трябва гостите да използват стълбището?

— Как се казваш? — попита Борн, докато наместваше шапката и очилата си.

— Ишмаел, сър.

— Както в „Моби Дик“?

— Не познавам такъв човек, сър.

— Може би ще го опознаеш.

— Защо?

— Не знам. Доста добре се биеш.

— Не виждам никаква връзка… сър.

— Нито пък аз. — Джейсън стана. — Искам да ми помогнеш, Ишмаел. Ще го направиш ли?

— Само ако вашият брат ми разреши.

— Ще разреши. Той е мой брат.

— Трябва да го чуя от него, сър.

— Много добре. Съмняваш се в мен.

— Да, сър, така е — отвърна Ишмаел, застана на колене, събра съдовете от подноса, като отделяше счупените от здравите. — Нима бихте се доверили на човек с побеляла коса, който тича по стълбите, нахвърля се върху ви и казва неща, които всеки би могъл да ти каже?… Ако искате — ще се бием и победеният ще трябва да каже истината. Ще се бием ли?

— Не, няма нужда и не се натискай. Не съм чак толкова стар, а ти не си чак толкова добър, млади човече. Остави подноса и ела с мен. Ще обясня всичко на господин Сен Жак, който, отново ти напомням, е мой брат — брат на моята съпруга. По дяволите, зарежи тези неща. Тръгвай!

— Какво искате да направя, сър? — попита сервитьорът, изправи се и последва Джейсън.

— Слушай ме — каза Борн, спря на стъпалата над площадката, водеща към първия етаж, и се озърна. — Тръгни пред мен, иди във фоайето и застани до входната врата. Престори се, че правиш нещо — изпразни пепелниците или измисли нещо друго, и се оглеждай наоколо. Аз ще дойда след малко и ще отида при Сен Джей и четиримата свещеници, които са с него…

— Свещеници? — прекъсна го удивеният Ишмаел. — Духовници ли, сър? Четирима? Какво правят тук, мон ? Още лоши неща ли ще стават? Пак ли магии ?

— Дошли са да се молят, за да спрат лошите неща — никакви магии вече. Но за мен е важно да поговоря насаме с един от тях. Щом излязат от фоайето, може свещеникът, с когото искам да се видя, да се отдели от останалите, за да бъде сам… или пък да се срещне с някого. Мислиш ли, че ще можеш да го проследиш, без той да те види?

— Ще ми нареди ли господин Сен Жак да го направя?

— Ще го накарам да погледне към теб и да кимне с глава.

— Тогава ще го сторя. По-бърз съм от мангуста и подобно на нея знам всяка пътечка на Транкуилити. Щом хване в някоя посока, аз ще знам накъде отива и ще бъда там преди него… Но как ще разбера след кой свещеник да тръгна? Може не само един да се отдели.

— Ще разговарям с всеки един от тях поотделно. Той ще бъде последен.

— И така ще разбера кой е.

— Бързо схващаш — каза Борн. — Прав си, те може да се разделят.

— Аз наистина мога да мисля, мон. В нашия клас в Техническата академия на Монсера съм пети по успех. Пред мен всичките са момичета, а те не се броят.

— Интересно наблюдение…

— След пет или шест години ще имам достатъчно пари и ще се запиша в университета в Барбадос!

— Може да стане и по-скоро. А сега върви. Влез във фоайето и иди до вратата. След като свещениците си тръгнат, аз ще изляза и ще гледам какво става с теб, но няма да бъда с тази униформа и отдалече няма да можеш да ме познаеш. Ако не те намеря, ще се срещнем след час… Къде? Кажи някое тихо място.

— Параклиса на Транкуилити, сър. Пътеката към него минава през гората над източния бряг. Никой не отива там, дори в неделя.

— Спомням си. Идеята ти е добра.

— Само още нещо, сър…

— Петдесет долара, американски.

— Благодаря , сър.

Джейсън изчака край вратата да минат деветдесет секунди, после я отвори едва-едва. Ишмаел бе на мястото си край входа, а Джон Сен Жак разговаряше с четиримата свещеници на няколко стъпки вдясно от рецепцията. Борн подръпна куртката си, изпъна рамене по военному, влезе във фоайето и отиде при свещениците и собственика на Транкуилити Ин.

— Това е чест за мен и истинско удоволствие, Отци — каза той на четиримата черни духовници, а изненаданият и любопитен Сен Жак го наблюдаваше. — На островите съм отскоро и трябва да ви кажа, че съм впечатлен. Правителството е особено доволно, че намерихте начин да помогнете да се успокоят нашите бурни води — продължи Джейсън с ръце, стиснати здраво зад гърба му. — Заради вашите усилия господин губернаторът упълномощи господин Сен Жак да даде на църквата ви чек на стойност сто лири, които, разбира се, ще бъдат изплатени от ковчежничеството.

— Забележителен жест от негова страна, просто не знам какво да кажа — произнесе напевно викарият с висок и искрен глас.