Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Той вече е в gradins — как го казвате вие?

— Сред публиката. Извън играта е, сега е само наблюдател.

— Познавам много хора като него. Те искат Карлос да загуби; той също. Това е единственият начин да се освободи от него, но е прекалено уплашен, за да посмее да вдигне ръка срещу Чакала.

— Как тогава можем да го привлечем на наша страна? — Джейсън закопча куртката, докато Фонтен се оправяше с колана и набираше дрехата отзад.

— Как може Хамелеона да задава такъв въпрос?

— Доста време съм бил извън играта.

— А, да — каза французинът и дръпна рязко колана. — И аз се харесах на този човек.

— Млъкни… Как?

— Très simple, monsieur. Ще му кажем, че Чакала знае, че вече е на наша страна — аз ще му го кажа. Най-добре е това да бъде направено от емисар на Карлос.

— Наистина те бива.

Борн глътна стомаха си, щом Фонтен го завъртя и започна да оправя реверите и лентите на куртката.

— Просто съм човек, който оцелява — нито по-добър, нито по-лош от другите, освен що се касае до жена ми. В това отношение бях по-добър от повечето хора.

— Обичаше я много, нали?

— Дали съм я обичал? О, предполагам, че обикновено така се смята, макар рядко да съм го изразявал. Вероятно нещата опират до удобството на познатото, въпреки че трудно може да се говори за голяма страст. Не трябва да довършваш изречението, за да те разберат, а само един поглед е в състояние да предизвика смях, без да е казана думичка дори. Предполагам, че това идва с годините.

За момент Джейсън остана неподвижен, странно загледан във французина.

— Иска ми се да имам годините, които си изживял, старче, много, много го искам. Годините, които съм прекарал с жена ми, са пълни с… рани, които никога няма да заздравеят, които не могат да заздравеят, докато нещо вътре не се промени, премахне или изчезне. Ето как стоят нещата.

— Тогава вие сте твърде силен, твърде упорит или твърде глупав!… Не ме гледайте така. Казах ви, че не се страхувам от вас или от когото и да било. Но ако е истина това, което казвате, и нещата са наистина така, тогава предлагам да оставите настрана всички мисли за обич и да се съсредоточите върху омразата си. Тъй като не мога да се разбера с Дейвид Уеб, ще трябва да се постарая да подстрекавам Джейсън Борн. Изпълненият с ненавист Чакал трябва да умре и само Борн може да го убие… Ето шапката и слънчевите очила. Стойте с гръб към някоя стена, иначе ще изглеждате като армейски петел с опашка в цвят каки, вдигната, за да пуснете merde 8 8 Курешка (фр) — Б. пр. .

Без да отвърне, Борн нагласи шапката и очилата си и излезе. Тръгна надолу по широкото дървено стълбище, като едва не се сблъска с негъра сервитьор в бяло сако, който идваше от изхода на втория етаж с поднос в ръка. Тогава Джейсън дочу тих шум от разкопчаване на цип, долови с крайчеца на окото си едно внезапно движение и това го накара да се обърне. Сервитьорът извади от джоба си електронен сигнализатор! Джейсън се завъртя, хвърли се нагоре, ръцете му хванаха тялото на момчето и изтръгнаха прибора, а подносът падна на стълбищната площадка. Възседна младежа, като с една ръка стискаше сигнализатора, а с другата го хвана за гърлото и зашепна съвсем тихо, почти без глас:

— Кой те накара да направиш това? Кажи!

— Хей, ще те пребия ! — изкрещя младокът, като се гърчеше. Успя да освободи дясната си ръка и заби юмрук в лицето на Борн. — Не искаме никакви лоши мон тука! Нашият шеф е най-добрият! Няма да ме уплашиш! — Сервитьорът заби коляно в слабините на Джейсън.

— Ах ти, кучи сине! — извика Хамелеона, хвана се за тестисите, които го боляха нетърпимо и зашлеви с лявата си ръка няколко плесници по лицето на младежа. — Аз съм негов приятел, негов брат. Ще спреш ли?… Джони Сен Жак е мой брат! И по-точно зет — ако това има някакво значение за теб!

— О! — възкликна огромният сервитьор, който очевидно бе добър атлет. В големите му, объркани очи се долавяше възмущение. — Ти си онзи господин, който е със сестрата на шефа, Джей?

— Неин съпруг съм. Кой си ти, по дяволите!

— Аз съм сервитьор на втори етаж, сър. А скоро ще бъда на първи, защото съм много добър. А освен това съм страхотен борец — баща ми ме е научил как да се бия, макар че вече е стар, също като теб. Искаш ли още да се бием? Мисля, че ще те победя! Косата ти побелява…

— Млъкни!… За какво е сигнализаторът? — попита Джейсън и слезе от младежа, като държеше малкия кафяв прибор.

— Не знам… сър! Станаха разни лоши работи. Казано ни е да натиснем бутоните, ако видим хора, които тичат по стълбището.