Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Изведнъж вратата на тъмното складово помещение рязко се отвори и вътре влезе забързан и задъхан съдия Брендън Префонтен.

— Той е тук — каза бостънецът. — Радиовръзката с един от патрулите на Сен Жак — група от трима мъже на километър и половина източно от плажа — беше прекъсната. Сен Жак изпрати един от охраната да ги намери. Той току-що се върна, а после избяга. И тримата са убити, всеки един с куршум в гърлото.

— Чакала! — възкликна французинът. — Това е неговата визитна картичка. Известява, че е пристигнал.

Следобедното слънце бе увиснало неподвижно и изгаряше небето и земята — едно обгърнато в огън кълбо, чиято единствена цел като че ли бе да изпепели всичко под него. Изглежда че така нареченото „компютърно разследване“, предложено от канадския индустриалец Ангъс Маклиъд, бе потвърдено. Пристигнаха множество хидроплани, за да откарат изплашените двойки. И въпреки че периодът от време, през който вниманието на обикновените хора остава приковано към някаква неприятна случка, е определено повече от две минути и половина, той със сигурност не надхвърля няколко часа. Почиващите бяха разбрали, че през бурята преди зазоряване се беше случило нещо ужасно — някакъв страшен акт на отмъщение. В него беше участвал и един мъж, носещ в себе си дълбока и трайна вражда към старите си врагове, един убиец, който отдавна вече беше отлетял от острова. С отстраняването на грозните ковчези и на изкараната на брега повредена моторница, с успокоителните думи по правителственото радио и ненатрапчивото присъствие на въоръжената охрана, която се появяваше от време на време и се стараеше да не бие на очи, започна да се възвръща усещането, че нещата са наред. Разбира се, не напълно, тъй като между тях имаше една опечалена фигура, но човекът не се виждаше наоколо и както им бяха казали — щеше скоро да си замине. И въпреки целия ужас, съдържащ се в мълвата, който съвсем естествено бе преувеличен от свръхсуеверните местни жители, все пак той не беше техен . Това беше акт на насилие, който нямаше нищо общо с тях, и животът трябваше да продължава въпреки всичко. В хотела останаха седем двойки.

— Божичко, та ние плащаме по шестстотин долара на ден.

— Никой не преследва нас…

— Говориш глупости! През другата седмица започва отново еднообразната отегчителна работа, така че трябва да се насладим…

— Не, сладка Бърли, няма да публикуват имената ни — обещаха ми…

Под изгарящото неподвижно следобедно слънце малкото опетнено парче земя в Карибско море се върна към обичайното си настроение, а смъртта избледняваше бавно в паметта на хората с всяко нанасяне на плажно масло и всеки следващ пунш с ром. Нещата не бяха съвсем както преди, но плискащите се синьозелени води примамиха няколко души да навлязат в тях и да потопят телата си в хладния течен ритъм на мокрото постоянство. Постепенно на Транкуилити Ин се възцари спокойствие, почти освободено от всякакво напрежение.

— Ето там! — извика героят от Франция.

— Къде? — изкрещя Борн.

— Четиримата свещеници. Там, долу на пътеката, вървят един след друг.

— Те са чернокожи.

— Цветът не означава нищо.

— Беше облечен като свещеник, когато го видях в Париж, край Ноли-сюр-Сен.

Фонтен свали бинокъла и погледна Джейсън.

— Църквата „Светото причастие“? — попита тихо.

— Не помня… Кой от тях е той?

— Видял си го в дрехи на свещеник?

— Да. Тоя мръсник също ме видя. Разбра, че го бях познал! Кой от четиримата е?

— Не е сред тях, мосю — каза Жан Пиер и бавно вдигна бинокъла към очите си. — Това е още една carte de visite. Карлос действа. Той е цар на геометрията. За него няма прави линии, само странични ходове, и то на много нива.

— Това ми звучи адски ориенталски.

— Значи тогава ви е ясно. Минало му е през ума, че може би не сте в онази вила и ако е така, иска да разберете, че го знае.

— Ноли-сюр-Сен…

— Всъщност не. В момента не може да е сигурен. Беше сигурен при църквата „Светото причастие“.

— И как се предполага, че трябва да постъпя?

— Какво мисли за това Хамелеона?

— Очевидно, че не трябва да правя нищо — отвърна Борн с очи, приковани към хората долу. — А той няма да го приеме, тъй като явно несигурността му е твърде голяма. Вероятно ще си каже, че съм по-добър, отколкото е предполагал. Moia да го вдигна във въздуха с някоя ракета, а това означава, че е някъде наоколо.

— Смятам, че сте прав.

Джейсън се наведе, взе портативната радиостанция от перваза на прозореца и натисна бутона.