Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Добре… Малка промяна в плана. Занеси дрехите в твоя кабинет, а после иди при свещениците. Кажи им, че един служител от правителството иска да се срещне с тях и да направи волно пожертвование в отплата на техните молби.

— Какво?

— Ще ти обясня по-късно. Сега побързай. Ще се видим във фоайето.

— Искаш да кажеш — в кабинета ми, нали? Донесох дрехите, които ми нареди.

— Те ще ми потрябват по-късно — може би около минута след това. Веднага, щом сваля униформата. Имаш ли камера в стаята?

— Три или четири. Гостите все ги забравят…

— Сложи всички при дрехите — прекъсна го Джейсън. — Отивай! — Борн мушна радиостанцията в колана си, а после размисли. Извади я и я подаде на Фонтен. — Дръж, тази е за теб. Ще взема друга, за да поддържаме контакт… Какво става долу?

— Четиримата отиват към вратите на фоайето, нашият свещеник се оглежда. Сега е истински разтревожен.

— Накъде гледа? — попита Борн и грабна бинокъла.

— Във всички посоки — за жалост това не може да помогне.

— Проклятие!

— Вече са при вратите.

— Трябва да се приготвя…

— Ще ви помогна. — Старият французин стана от столчето и отиде до закачалката при вратата. Свали куртката и шапката. — Ако възнамерявате да направите това, за което предполагам, че се готвите, постарайте се да застанете така, че зад гърба ви да има стена, и не се обръщайте. Съветникът на губернатора е малко по-пълен от вас и ще трябва да съберем куртката отзад.

— Доста те бива в тези работи, а? — каза Джейсън и протегна ръце, за да му надене Фонтен куртката.

— Немските войници бяха обикновено по-пълни от нас, особено ефрейторите и сержантите — нали разбирате, от толкова кренвирши. Ние си имахме наши номера. — Изведнъж Фонтен ахна, като че ли обзет от гърч, а после се приведе напред и погледна Борн в очите. — Господи!… Та това е ужасно! Губернаторът…

— Какво?

— Кралският губернатор!

— Какво за него?

— На летището всичко стана толкова бързо, така внезапно! — извика старият французин. — И това, което последва — жена ми, убийството… Още не мога да си го простя !

— За какво говориш?

— Онзи човек във вилата, офицерът, чиято униформа носите. Той е негов съветник !

— Знаем го.

— Но това, което не знаете, мосю, е, че първите инструкции, които получих, дойдоха от Губернатора.

— Инструкции?

— От Чакала. Той осъществява контакта.

— О, Боже мой! — прошепна Борн и се втурна към столчето, на което Фонтен беше оставил радиостанцията. Пое си дълбоко дъх и я взе, а мислите му препускаха лудо из главата. — Джони?

— За Бога, ръцете ми са пълни, отивам към кабинета си, а онези проклети калугери са във фоайето и ме чакат. Какво, по дяволите, искаш от мен сега?

— Успокой се и ме слушай внимателно. Доколко познаваш Хенри?

— Сайкс? Човекът на губернатора?

— Да. Срещал съм го няколко пъти, но не знам какво представлява, Джони.

— Познавам го добре. Ти нямаше да имаш покрив над главата си, а аз нямаше да имам Транкуилити Ин, ако не беше той.

— Поддържа ли връзка с губернатора? Имам предвид точно сега — дали уведомява губернатора за това, което става тук? Помисли , Джони. Важно е. В онази вила има телефон. Той би могъл да се свърже с дома на губернатора. Дали го е направил?

— Имаш предвид със самия губернатор?

— Или с когото и да било там.

— Не го е направил, повярвай ми… Всичко е толкова тихо, че дори и полицията не знае какво става. А що се касае до губернатора, на него му е представен най-общ сценарий без имена, без нищо конкретно. Казано му е само, че се подготвя някакъв капан. Сега се намира на лодката си и не желае да знае каквото и да било, преди всичко да е свършило… Такива били заповедите му.

— Обзалагам се, че наистина е така.

— Защо питаш?

— Ще ти обясня по-късно. Побързай!

— Ще престанеш ли да го повтаряш ?

Джейсън остави радиостанцията и се обърна към Фонтен.

— Всичко е ясно. Губернаторът не е от армията стари хора на Чакала. Той е друг вид наемник, може би като адвоката Гейтс от Бостън — просто купен или изплашен, но не и духовно обвързан.

— Сигурен ли сте? Сигурен ли е зет ви?

— Човекът е в морето с лодката си. Операцията му е описана само в най-общи линии и нарежданията му са да не му се казва нищо, преди всичко да е свършило.

Французинът въздъхна.

— Жалко, че умът ми е толкова стар и задръстен. Ако си бях спомнил навреме, можехме да го използваме. Хайде, обличайте куртката.

— Как бихме могли да го използваме? — попита Борн и отново протегна ръце.