Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Всичко ще е, както се очаква да бъде — намеси се французинът. — Добре.

— Много добре — съгласи се Борн. — Ще настоявам да отворят единия, ще захлипам или ще припадна, или и двете, каквото ми хрумне, така че всички, които ме наблюдават, да не забравят какво са видели. Сен Жак ще трябва да ме укротява — бъди рязък, Джони, бъди убедителен — и накрая ще ме отведе в друга вила, тази, която е най-близо до стъпалата към плажа по източния път… И после започва чакането.

— На Чакала ли? — попита бостънецът. — Ще знае ли къде сте?

— Разбира се, че ще знае. Много хора, включително персоналът, ще видят къде ме отвеждат. Ще разбере, за него това е детска игра.

— Значи вие ще го чакате, господине, така ли? Мислите ли, че Монсеньора ще влезе в такава клопка? Да умреш от смях!

— Нищо подобно, господине — отвърна спокойно Джейсън. — Преди всичко аз няма да съм там, а докато той разбере това, аз ще съм го открил.

— За Бога, как? — почти изкрещя Сен Жак.

— Защото съм по-добър от него — отвърна Джейсън Борн. — Винаги съм бил по-добър.

Всичко се развиваше по сценария, персоналът на летище Блакбърн все още не можеше да се успокои от обидите и ругатните на високия, изпаднал в истерия американец, който ги обвиняваше в убийство, крещеше, че били допуснали жената и децата му да бъдат убити от терористи — че били доброволни черни съучастници на мръсните убийци! Хората от острова не само че бяха изпълнени от безмълвен гняв, но бяха и засегнати. Гневът им беше безмълвен, защото разбираха колко страда, а бяха засегнати, защото не разбираха как може да обвинява тях и да ги нарича с такива лоши думи. Май този добър човек, този заможен зет на Джони Сен Жак, този богат приятел, който беше вложил толкова много пари в остров Транкуилити, не им беше никакъв приятел, а един бял боклук. Само защото кожата им е тъмна, ги обвиняваше в ужасни неща, с които нямат нищо общо. Това беше дяволска загадка. Беше част от лудостта, от злата магия, дошла през океана от планините на Ямайка и надвиснала като проклятие над островите. Наблюдавайте го, братя. Наблюдавайте всяка негова стъпка. Може би той е някаква друга буря, която не е родена на юг или на изток, но чиито ветрове са още по-разрушителни. Наблюдавайте го. Гневът му е опасен.

Наблюдаваха го много хора, униформените и цивилните власти — нервозният Хенри Сайкс от Губернаторството държеше на обещанието си. Единствен той ръководеше официалното разследване. А то беше много задълбочено и много дискретно — изобщо не съществуваше.

Поведението на Борн на кея при Транкуилити Ин беше още по-безобразно. Удряше собствения си шурей, дружелюбния Сен Жак, докато младежът не се справи с него и не нареди да го изнесат по стъпалата до най-близката вила. Прислужници идваха и си отиваха с храна и напитки, които оставяха на терасата. На отбрани посетители беше разрешено да му изкажат съболезнованията си. Между тях беше и първият помощник на Губернатора, издокаран във военна униформа с всичките си отличителни знаци, с което изразяваше съпричастието на суверена. И един стар човек, който познаваше смъртта от жестоката война и който настояваше да влезе при безутешния съпруг и баща. Придружаваше го жена в униформа на медицинска сестра, която си беше сложила шапка с черна воалетка. И двамата гостуващи в хотела канадци, близки приятели на собственика, които се бяха запознали с нещастния човек преди няколко години, при откриването на Транкуилити Ин с големите фойерверки. Те пожелаха да изразят уважението си, да го утешат и подкрепят с каквото могат. Джон Сен Жак се съгласи, но ги помоли да не се застояват и да проявят разбиране, че зет му ще остане в ъгъла на затъмнения хол, където пердетата са спуснати.

— Всичко е толкова ужасно, толкова безсмислено! — каза с тих глас на силуета, седнал в тъмния отсрещен ъгъл, гостът от Торонто. — Надявам се, че сте религиозен човек, Дейвид. Аз съм. Вярата помага в моменти като този. Любимите ви близки сега са в ръцете на Исус.

— Благодаря ви. — Кратък полъх откъм морето разлюля пердетата и тесен лъч светлина освети за миг стаята. Това беше достатъчно.

— Чакай малко — каза вторият канадец. — Вие не сте… Господи, вие не сте Дейв Уеб! Дейвид има…

— Тихо! — заповяда им Сен Жак, който стоеше на вратата зад двамата посетители.

— Джони, аз прекарах седем часа в една рибарска лодка с Дейв и мога да го позная, когато го видя!

— Млъквай! — каза собственикът на Транкуилити Ин.

— О, Боже Господи! — извика помощникът на губернатора с лошо английско произношение.