Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Борн скочи нагоре от ниските храсти и докато беше изцяло открит, нададе вик, полетя с дясното рамо напред, в последната секунда протегна крак и стъпи в меката кал, завъртя се, наведе се и се хвърли наляво.

— Бягай в колибата! — изрева той. И получи отговор. Още два изстрела, две изпуквания. Куршумите разровиха земята вдясно от него. Убиецът си го биваше, може и да не беше специалист, но беше доста добър. Магнум 357 събираше шест патрона, пет бяха изстреляни, но бе имало достатъчно време да презареди изпразнения цилиндър. Смяна на стратегията — бързо!

Изведнъж се появи още един силует, мъж, който тичаше нагоре по пътя към задната страна на колибата на Фланаган. Беше на открито, можеше да бъде убит!

— Ето ме, копеле такова! — изкрещя Джейсън, скочи нагоре и изстреля слепешком към храсталака до къщата един откос с автомата. Този път отговорът, който получи, беше приятен. Последва един-единствен изстрел, едно-единствено изпукване и нищо повече. Убиецът не беше презаредил! Може би нямаше други патрони — както и да е, човекът, когото първоначално бе преследвал, беше стигнал вече на хълма. Борн излетя от храстите, пробяга през поляната, през враждебната светлина на сигналните патрони. Кучетата вече бяха напълно будни, лаят и заплашителното гърлено ръмжене ставаха все по-силни. Убиецът излезе от шубрака на алеята и побягна през сенките към портала. Джейсън знаеше, че копелето е вече в ръцете му. Порталът беше заключен, човекът от „Медуза“ беше притиснат до стената. Борн изрева:

— Не можеш се измъкна, гадна твар! Не се напъвай толкова…

Изстрел. Човекът беше презаредил, докато тичаше! Джейсън стреля. Мъжът падна на асфалта. И точно тогава нощната тишина бе разкъсана, този път от звука на мощен, въртящ се на пълни обороти мотор. Колата се приближаваше с голяма скорост по пътя, мигащите червени и сини светлини показваха, че е полицейска. Алармената инсталация трябва да е била свързана с полицейския участък в Манасас, нещо, за което Борн изобщо не бе помислил. Беше решил, че такива мерки са невъзможни, щом е намесена „Медуза“. Не беше логично. Безопасността се осигуряваше отвътре, всякаква външна намеса беше недопустима. Имаше толкова много неща, които можеха да бъдат разкрити, които трябваше да се пазят в тайна — като в гробница!

Убиецът на пътя започна да се преобръща, търкаляше се към боровете встрани. Стискаше нещо в ръката си. Джейсън стигна до него, точно когато двама полицаи слизаха от патрулната кола пред портала. Замахна с крак и го ритна. Човекът изпусна онова, което държеше. Беше подвързана с кожа книга от някаква поредица, като томовете на Дикенс или Текери, със златни гравирани букви на корицата, от тези, които служат повече за представителност, отколкото за четене. Чиста лудост! После разгърна страниците и разбра, че не е никаква лудост. Вътре нямаше печатен текст, само надраскани ръкописни бележки. Беше дневник, счетоводна книга!

Не можеше да пусне вътре полицията, особено пък сега. Не можеше да им позволи да разберат, че той и Конклин са проникнали в „Медуза“. Подвързаната с кожа книга в ръцете му не трябваше да попада в полезрението на властите! Чакала беше най-важен. Трябваше да се отърве от тях.

— Получихме обаждане, господине — каза провлачено единият от патрулиращите, човек на средна възраст, и се запъти към решетките на портала. — От участъка казаха, че човекът изобщо не можел да се свърже. Ние отговаряме за този район, но както обясних на диспечера, тук при вас понякога са ставали доста необуздани веселби. Не че критикувам, сър. Всички обичаме да се позабавляваме от време на време, нали така?

— Абсолютно сте прав, господин полицай — отвърна Джейсън, като се мъчеше с всички сили да овладее болезнените удари на сърцето си, след като погледна в посоката на ранения и видя, че е изчезнал. — Имаше кратко прекъсване на тока и телефоните се развалиха.

— Често се случва — съгласи се по-младият полицай, — внезапно преваляване или лятна гръмотевична буря. Дано някой ден преместят кабелите под земята. Родителите ми имат къща…

— Важното е — прекъсна го Борн, — че всичко вече се нормализира. Както виждате, някои от лампите в къщата вече светят.

— Нищо не виждам от тези сигнални светлини — каза по-младият.

— Генералът винаги взима максимални мерки за сигурност — обясни Джейсън. И добави малко сконфузено: — Предполагам, намира го за необходимо. Няма значение, както казах, всичко се нормализира. Друго има ли?