Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Това е най-милото, което си ми казал през последните тридесет и шест часа.

— Сигурно. Трябва да бъдеш с децата и го съзнаваш. Ще бъдеш в безопасност, ще те пазят… а и децата имат нужда от теб. Госпожа Купър е страхотна, но не е майка им. Освен това брат ти сигурно вече е накарал Джейми да пуши от неговите кубински пури и да играе с него на „монопол“ с истински пари.

Мари погледна съпруга си в тъмнината. Нейният глас също прозвуча развеселено.

— Благодаря ти за шегата. Имам нужда от това.

— Вероятно е вярно — онова за брат ти, искам да кажа. Ако сред служителките има хубавици, много е възможно синът ни вече да е изгубил девствеността си.

— Дейвид!

Борн млъкна. Мари се изкикоти.

— Май наистина не мога да споря с теб — призна тя.

— Щеше да го направиш, ако аргументите ми не ги биваше, доктор Сен Жак. Това поне съм научил през последните тринадесет години.

— Все още възразявам срещу това лудешко връщане във Вашингтон! Оттук до Марсилия, после до Лондон, после до летище „Дълес“. Много по-просто е да се вземе самолет от „Орли“ до Щатите.

— Идеята е на Питър Холанд. Лично ще те посрещне, така че питай него. Не може да се каже, че е твърде разговорлив по телефона. Подозирам, че не иска да се свързва с френските власти, защото се страхува от изтичане на информация към хората на Карлос. Сама жена с обикновено име на един от пълните самолети вероятно е най-доброто решение.

— Повече време ще прекарам в чакалните, отколкото във въздуха.

— Вероятно. Затова си прикрий дългите крака и си носи Библия.

— Колко си мил — каза Мари и го погали по лицето. — Внезапно пак чух теб, Дейвид.

— Какво? — Борн отново не реагира на нежността й.

— Нищо… Ще ми направиш ли една услуга?

— Каква? — безизразно запита Джейсън.

— Върни ми Дейвид.

— Хайде да видим какви са последните сведения за самолета — предложи Борн с рязък и безчувствен глас, хвана я за лакътя и я поведе обратно в залата.

Остарявам… и вече не мога да бъда същият. Хамелеона се изплъзва. Въображението ми вече не е каквото беше. Но не мога да се откажа! Не точно сега! Махай се от мен, Дейвид Уеб!

Щом влязоха в малката зала, телефонът иззвъня. Самотният чиновник вдигна слушалката.

— Oui?

След около пет секунди той отвърна:

— Merci — затвори телефона и се обърна към четиримата на френски. — Беше кулата. Самолетът от Поатие ще кацне след около четири минути. Пилотът моли да сте готова, госпожо, тъй като иска да изпревари фронта на лошото време, който се движи на изток.

— Ще бъда — съгласи се Мари и се втурна към Алекс Конклин и Mo Панов. Сбогуваха се набързо, прегърнаха се силно, изрекоха искрени думи. Борн отново изведе жена си навън.

— Изведнъж се запитах къде ли е охраната на Крупкин — попита тя, докато Джейсън отваряше вратата. После тръгнаха към осветената писта.

— Не ни трябва — отвърна той. — Съветската стана явна на булевард „Монтен“ и се предполага, че посолството е под наблюдение. Няма гардове, които да се втурват към колите, следователно от наша страна няма движение, което да бъде докладвано на хората на Карлос.

— Разбирам.

До тях долетя шумът на малък самолет, който направи кръг над летището и кацна на хиляда и двестаметровата писта.

— Много те обичам, Дейвид — извика Мари, за да заглуши рева на самолета, който се носеше към тях.

— И той те обича много — отвърна Борн. Образите се смесваха в съзнанието му. — Аз те обичам много.

Самолетът изникна пред тях между редицата кехлибарени светлини — бяла машина с форма на куршум, с къси, обърнати назад крила, подобна на разгневено насекомо. Пилотът направи кръг и спря. Самолетът се разтресе, автоматичната врата за пътниците се отвори, металната стълба се спусна към земята. Джейсън и Мари се затичаха към нея.

Внезапно от всички страни повя смъртоносен вятър, завихри се, обгърна ги и ги поведе в някакъв неспирен танц със смъртта. Стреляше се. Два автомата — един по-наблизо и един по-надалеч. Прозорците дрънчаха и се разпадаха, пронизителен зловещ писък изригна от залата, известявайки смъртоносно попадение.

Борн сграбчи с две ръце Мари през кръста, повдигна я и я напъха в самолета, после изкрещя на пилота:

— Затворете вратата и се махайте оттук!

— Mon Dieux! — изрева човекът в кабината. — Изчезвайте! — заповяда той на Джейсън да се отдалечи от вратата и стъпалата. Форсира двигателя и самолетът подскочи напред. Джейсън се хвърли на земята и погледна нагоре. Мари беше притиснала лице към стъклото и пищеше истерично. Машината се стрелна с грохот по пистата. Беше свободен.