Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Кой си ти, по дяволите?

— Току-що ви обясних, че работя на договор.

— Вече разбрах това.

— Вероятно не съм във вашата лига, но служа добре на организацията си.

— Господи, та ти си от „Медуза“ !

— Чувал съм името, но това е всичко, което мога да ви кажа… Искам добре да ме разберете, господин Борн. Няма да оставя жена си вдовица и децата си — сираци, само заради някакъв договор. Това просто не може да стане. Те значат твърде много за мен.

— Полагат ти се сто и петдесет години затвор, и то само ако делото се гледа в някой щат, където смъртната присъда е отменена.

— — Не и на мен, господин Борн, заради нещата, които знам… За мен и семейството ми ще се погрижат добре — ще получим ново име, може би някоя хубава ферма в Дакота или Уайоминг. Знаех, че и този момент ще настъпи.

— А това, което се случи днес, копеле такова, е, че моят приятел лежи застрелян вътре! Ти си го направил!

— Тогава да сключим примирие?

— Какво имаш предвид?

— На половин километър оттук е колата ми, която е много бърза. — Убиецът от Ларчмънт измъкна някакво квадратно устройство от колана си. — Тя може да бъде тук след не повече от минута. Сигурен съм, че шофьорът знае къде е най-близката болница.

— Извикай я!

— Вече го направих, Джейсън Борн — каза Марио, като натисна бутона.

Вкараха Морис Панов в операционната. Луис Дефацио все още беше на носилката, тъй като раната му беше повърхностна. По силата на тайни преговори между Вашингтон и Ке д’Орсе престъпникът, известен само като Марио, беше взет под попечителството на американското посолство в Париж.

В чакалнята на болницата се появи доктор в бяла престилка. Конклин и Борн уплашено се надигнаха.

— Не мога да се преструвам, че новините са добри — поде на френски лекарят, — защото няма да отговаря на истината. И двата дроба на приятеля ви са пронизани, засегната е и сърдечната стена. Шансовете му да оживее са четиридесет на шестдесет, и то не в негова полза. Но все пак той има силна воля и иска да живее. Понякога именно това решава нещата. Какво друго да ви кажа?

— Благодаря ви, докторе — Джейсън се извърна.

— Трябва ми телефон — каза Алекс на хирурга. — Трябва да отида до нашето посолство, но нямам време. Сигурно ли е, че няма да ме подслушат или запишат?

— Смятам, че трябва да сте напълно спокоен — отвърна лекарят. — Дори не знаем как се прави това. Влезте в моя кабинет, моля.

— Питър?

— Алекс! — извика Холанд от Лангли, Вирджиния. — Всичко ли е наред? Мари излетя ли?

— На първия въпрос — не, не всичко беше наред, а що се отнася до Мари, можеш да очакваш паническо обаждане от нея веднага щом пристигне в Марсилия. Онзи пилот ще откаже дори да докосне радиото си.

— Какво?

— Кажи й, че сме добре, че Дейвид не е ранен…

— За какво говориш ? — прекъсна го директорът на ЦРУ.

— Нападнаха ни, докато чакахме самолета от Поатие. Боя се, че Mo Панов е зле, толкова зле, че точно сега не бих искал да говоря за това. Сега сме в болницата и докторът не дава надежда.

— О, Божичко, Алекс, много съжалявам!

— Mo е боец, макар и по свой начин. Все още вярвам, че ще се оправи. Моля те, не казвай на Мари. Тя взима всичко много сериозно.

— Разбира се, че ще си мълча. Мога ли да направя още нещо за теб?

— Да, Питър. Да ми кажеш защо „Медуза“ е тук, в Париж.

— В Париж ? Това противоречи на всичко, което знам, а аз знам ужасно много, по дяволите.

— Информацията ни е достоверна. Двамата убийци, които ни нападнаха преди час, са били изпратени от „Медуза“. Почти си го признаха.

— Не разбирам! — запротестира Холанд. — За Париж изобщо не сме мислили. Няма връзка със сценария.

— Напротив, има — възрази му бившият шеф. — Сам го каза. Нарече го „предчувствие, което се сбъдва“, помниш ли? Крайната фаза на логиката, която Джейсън разви като теория: „Медуза“ се съюзява с Чакала, а целта е Джейсън Борн.

— Там е работата, Алекс, че това беше само теория , хипотетично убедителна, но все пак теория — основа за солидна стратегия. Но тя не се сбъдна.

— Очевидно е точно обратното.

— Не и от тази страна. Доколкото знаем, „Медуза“ сега е в Москва.

— Москва ли? — Конклин едва не изпусна слушалката.

— Точно така. Бяхме се съсредоточили върху юридическата фирма на Оугълви в Ню Йорк и записахме всичко, което можахме. По някакъв начин, но не знаем точно как, Оугълви е бил предупреден и се измъкна от страната. Качи се на самолет на Аерофлот за Москва, а семейството му е на път за Маракеш.