Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Хенри Сайкс и Джонатан Лемюел отново се спогледаха, но този път изненадата и неверието се бяха примесили с невероятен интерес.

— Извън това, да го наречем, задълбочено наблюдение на Джон Сен Жак, което несъмнено е изисквало и услугите на племенника ви, били ли са ви възлагани и други задачи?

— Всъщност, не, сър, но съм сигурен, че щом видят колко съм изпълнителен, лидерите ще ми поверят и други.

С леко движение на ръката Лемюел възпря пламналия Сайкс, който се канеше да каже нещо.

— Кажете ми — рече той тихо и спокойно, — на колко възлиза голямата сума пари от Швейцария? Размерът й няма правно значение, а освен това сър Хенри винаги може да се обади на вашата банка според законите на Кралската власт, така че моля ви да ни кажете.

— Триста лири стерлинги! — заяви по-възрастният Причард и в гласа му се четеше гордост от собственото му значение.

— Триста?… — Гласът на адвоката замря.

— Изумително, нали? — едва успя да промърмори Сайкс и се облегна назад.

— И на колко приблизително възлизат вашите разноски? — продължи Лемюел.

— Ще ви кажа, и то не приблизително, а точно — увери го заместник-директорът по имиграционните въпроси, като извади малък бележник от горното джобче на униформата си.

— Блестящият ми чичо винаги е точен — вмъкна Бъкингам Причард.

— Благодаря ти, племеннико.

— И все пак, колко? — настоя адвокатът.

— Точно двадесет и шест английски лири и пет шилинга или сто тридесет и два източнокарибски долара, според курса на Европейската общност…

— Изумително — повтори потресеният Сайкс.

— Пазя старателно всички разписки — продължи заместник-директорът, като все повече се разпалваше. — Заключил съм ги в сейфа си в дома си на Олд Роуд Бей и те показват следното: осем долара и осемнадесет цента за разговори с Транкуилити — за тях не съм използвал служебния телефон, двадесет и три долара и шестдесет и пет цента за международен разговор с Париж, шестдесет и осем долара и осемдесе, цента… вечеря за мен и племенника ми в ресторант „Вю Пойнт“ — служебна среща, естествено…

— Достатъчно — прекъсна го Джонатан Лемюел и изтри челото си от потта, избила въпреки безупречното действие на вентилатора.

— Готов съм да предоставя всички данни, когато е необходимо…

— Казах ви, че това е достатъчно, Сирил.

— Трябва да знаете, че отказах да използвам такси, когато шофьорът предложи да пише по-голяма сума в разписката, и здравата го разкритикувах в качеството ми на служебно лице.

— Стига! — прогърмя Сайкс, жилите на врата му бяха изпъкнали от напрежение. — Вие двамата сте изключителни глупаци! Самата мисъл, че Сен Жак е престъпник, е абсурдна!

— Сър Хенри — обади се по-младият Причард. — Видях със собствените си очи какво се случи в Транкуилити Ин. Беше ужасно ! Ковчези на пристанището, параклисът — разрушен, правителствени кораби около мирния ни остров, дори изстрели , сър! Месеци ще минат, докато всичко отново заработи пълноценно!

— Точно така! — изрева Сайкс. — Да не би да мислите, че Джон Сен Жак нарочно е разрушил имотите и бизнеса си?

— И по-страшни неща са ставали в престъпния свят, сър Хенри — каза Сирил Силвестър Причард авторитетно. — Като служебно лице съм чувал какви ли не истории. Инцидентите, които племенникът ми описа, се наричат диверсионна тактика, използвана с цел да се създаде илюзията, че разбойниците са жертви. Всичко ми беше обяснено с най-малки подробности.

— Така ли? — изкрещя бившият бригаден командир от британската армия. — Чакайте тогава аз да ви обясня нещо друго. Били сте измамени от един международен терорист, който иска да завладее света! Знаете ли каква е общоприетата присъда за подпомагане и насърчаване на такъв убиец? Ще ви кажа кратко и ясно, в случай че не сте чували, в качеството ви на служебно лице, разбира се… Смърт чрез разстрел от цял взвод или, което е по-малко милостиво, публично обесване! Сега ще ми кажете какъв беше онзи проклет номер в Париж!

— При тези обстоятелства, сър Хенри — изрече заместник-директорът с възможно най-голямо достойнство, въпреки че разтрепераният племенник се беше вкопчил в лявата му ръка, а дясната му се тресеше, когато посегна да прибере бележника си, — ще ви го напиша… Трябва да поискате да говорите с Черния кос. И то на френски, сър Хенри. Аз говоря малко френски, сър Хенри.

Извикан от въоръжения служител на охраната, облечен като гост, пристигнал за уикенда, с бели панталони и широко бяло ленено сако, Джон Сен Жак влезе в библиотеката на новия им охраняван дом в имението на Чисапийк Бей. Пазачът, среден на ръст мускулест мъж с латиноамерикански черти, застана на прага и посочи телефона на голямото писалище от черешово дърво.