Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Алекс Конклин слезе с накуцване по защитената стълбичка, последван от Борн с две огромни пътни чанти ръчен багаж. Димитрий Крупкин изскочи от автомобила и се отправи към тях, а стълбичката отново бе отделена от самолета и шумът на огромните двигатели започна да расте.

— Как е нашият приятел докторът ? — запита съветският разузнавач, като крещеше, за да го чуят.

— Държи се! — изкрещя на свой ред Алекс. — Може и да не прескочи трапа, но се бори страшно!

— Вината е твоя, Алексей! — Самолетът се отдалечи и Крупкин сниши глас. — Трябваше да звъннеш на Сергей в посолството. Отрядът му беше готов да ви придружи където поискате.

— Всъщност си мислехме, че ако го сторим, ще дадем сигнал за тревога.

— По-добре такъв сигнал, който да ви предпази, отколкото покана за нападение — контрира го руснакът. — Хората на Карлос никога нямаше да посмеят да ви нападнат, щом сте под наша закрила.

— Не беше Чакала — отсече Конклин вече с нормалния си глас — ревът на самолета вече бе заглъхнал в далечината.

— Разбира се, че не е бил той — той е тук. Били са неговите убийци — изпълнявали са заповедите му.

— Не бяха нито неговите убийци, нито неговите заповеди.

— Какво имаш предвид?

— Ще ти разкажа по-късно. Хайде да се махаме оттук.

— Почакай — Крупкин свъси вежди. — Най-напред ще поговорим, и на първо място, искам да ви кажа „добре дошли“ в Русия. Второ, ще ви бъда много благодарен, ако се въздържате да коментирате с когото и да било някои страни от начина ми на живот, докато съм си изпълнявал задълженията към моето правителство във враждебния, войнолюбив Запад.

— Знаеш ли, Крупи, ще те хванат някой ден.

— Никога. Обожават ме, защото захранвам Комитета с повече полезна информация за висшите кръгове в развратния, така наречен свободен свят, отколкото който и да е друг служител в чужбина. Освен това забавлявам шефовете си в същия този развратен свят много по-добре, отколкото който и да е служител където и да е. Сега, ако хванем Чакала в Москва, без съмнение ще ме направят член на Политбюро и ще ме обявят за герой.

— Тогава вече наистина ще можеш да крадеш.

— А защо не? Всички го правят.

— Бихте ли ми казали, ако не възразявате — прекъсна ги рязко Борн, като остави пътните чанти на земята, — какво се е случило? Какво успяхте да направите на вашия площад „Дзержински“?

— Немалко за тридесет часа. Ограничихме кръга на възможните хора на Карлос до тринадесет души. Всички отлично говорят френски. Следим всяка тяхна крачка — с хора и електронна техника. Знаем всяка минута къде са, с кого се срещат, с кого разговарят по телефона… Аз самият работя с двама редови комисари, които не говорят френски — те и на руски не се изразяват правилно, но така се получава понякога. Важното е, че са много надеждни и предани. По-добри ще са при залавянето на Чакала, отколкото ако трябва да победят отново нацистите. Много голяма работа свършиха при усилване на наблюдението.

— Наблюдението ти не го бива и ти го знаеш — каза Алекс. — Вмъкват се в дамски тоалетни, когато гонят някой мъж.

— Не и този път, защото лично съм ги избрал — настоя Крупкин. — Освен четирима от нашите, които са обучавани в Новгород, има и бегълци от Англия, Щатите, Франция и Южна Африка. И всички са били в разузнаването. Знаят, че ще загубят дачите си, ако правят шибани номера, както казвате вие на Запад. Наистина искам да ме изберат в Президиума, а дори и в Централния комитет. Могат да ме пратят на работа във Вашингтон или Ню Йорк.

— Където наистина ще можеш да крадеш — каза Конклин.

— Много си лош, Алексей, много лош. И все пак след пет-шест водки ми напомни да ти разкажа за един имот, който нашият шарже д’афер си взе на безценица във Вирджиния преди две години. А сега един предприемач му предлага десет пъти по-висока цена… Хайде, колата ни чака.

— Не вярвам на тези приказки — каза Борн и вдигна чантите.

— Добре дошли в истинския свят на суперразузнаването — засмя се Крупкин. — Поне от едната гледна точка е така.

— От всички — продължи той, когато се отправиха към автомобила. — Но докато пътуваме в служебната кола, ще прекратим разговорите, нали, господа? Всъщност имате запазен апартамент с две спални в хотел „Метропол“ на булевард „Карл Маркс“. Удобен е. И лично съм изключил всички подслушвателни устройства.

— Разбирам защо, но как успя?

— Комитетът, както знаеш, най-много се страхува да не изпадне в неловко положение. Обясних на хората по вътрешната сигурност, че това, което се запише, може да се окаже много конфузно за някои хора, които без колебание ще изпратят в Камчатка онези, които може да са прослушали лентите.