Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Допий си — каза Алексей и тромаво забърза към спалнята. — Трябва да си измия сапуна от очите и да си вържа отново онази скапана обувка.

Борн вдигна чашата си и отправи поглед към руснака, който се взираше след Конклин с особен и тъжен израз.

— Познавате го отпреди да си загуби крака, нали? — попита тихо Джейсън.

— О, да, господин Борн. От цели двадесет и пет, двадесет и шест години. Истанбул, Атина, Рим… Амстердам. Той беше забележителен противник. Разбира се, и двамата бяхме млади тогава, стройни и бързи, и бяхме страхотно погълнати от желанието да се покажем достойни за представата, която сами бяхме изградили за себе си. Толкова отдавна беше. И двамата бяхме невероятно добри. Всъщност той беше по-добър от мен, но не му казвайте, че съм ви го признал. Той винаги гледаше по-нашироко и по-нависоко от мен. Разбира се, това се дължеше на руското у него.

— Защо казахте „противник“? — попита Джейсън. — Човек свързва тези думи със състезания, а вие едва ли сте участвали в игри. Не беше ли той ваш враг?

Крупкин рязко извърна глава към Борн. Очите му бяха като стъклени. В тях нямаше никаква топлота.

— Разбира се, че ми беше враг, господин Борн, и за да ви стане още по-ясно — все още ми е враг. Моля ви да не тълкувате погрешно малките удоволствия, които си позволявам. Слабостите на човека могат да пречат на вярата му, но не я омаловажават. Наистина, не се радвам на удобствата на католическото изповядване на греховете си, след което да започна отново да греша, въпреки вярата си. Но аз наистина вярвам… Дедите ми, а също и бабите ми са били обесени, обесени, господине, за това, че са откраднали пилета от имението на един от князете Романови. Много малко, за да не кажа никои от моите прадеди, не са имали привилегията да получат макар и най-елементарни знания — тук изобщо не става дума за образование! Великата съветска революция на Карл Маркс и Владимир Ленин направи възможно началото на всичко. Милиони грешки са били направени — много от тях непростими, много други — жестоки, но началото е било положено. Самият аз съм потвърждение и на добрите дела, и на грешките.

— Не съм сигурен, че ви разбирам.

— Защото вие и мекушавите ви интелектуалци никога не сте разбирали това, което на нас ни стана ясно от самото начало. Das Kapital, господин Борн, предвижда икономическите и политическите стадии към едно справедливо общество, но той изобщо не говори за това как ще изглежда най-накрая една добре смазана правителствена машина. Само заявява, че то не може да бъде такова, каквото е било преди.

— Не съм специалист по тези въпроси.

— Не е необходимо да бъдете. След сто години може вие да станете социалисти, а пък ние, с малко повечко късмет, капиталисти, нали така?

— Кажете ми нещо — запита Джейсън, когато двамата с Крупкин чуха Конклин да спира водата в банята, — бихте ли могли да убиете Алекс — Алексей?

— Толкова, колкото и той би го сторил — с дълбоко съжаление — ако цената на информацията го налага. Ние сме професионалисти. Съзнаваме това, макар и неохотно в много случаи.

— Не мога да ви разбера и двамата.

— Не се и опитвайте, господин Борн, все още не сте достигнали до този момент. Вече сте близо, но все още не сте достигнали точката.

— Бихте ли ми обяснили, моля?

— Вие сте на пресечната точка, Джейсън — мога ли да ви наричам Джейсън?

— Разбира се.

— Вие сте на около петдесет години, нали?

— Точно така. Ще навърша петдесет и една след няколко месеца. И какво?

— Алексей и аз вече караме шестдесет — можете ли да си представите какъв скок във възрастта е това?

— Едва ли.

— Ще ви кажа какво имам предвид. Все още се смятате за млад човек, малко след юношеството, който си представя, че прави нещата така, както ги е мислил само секунди преди това, и в много отношения сте прав, владеете мускулите си, волята ви е налице, все още сте господар на тялото си. Но внезапно, така, както е силна волята ви и както е силно тялото ви, умът бавно и коварно започва да отхвърля необходимостта да вземе незабавно решение — и умствено, и физическо. С една дума — вече не ви пука толкова. Как смятате — проклятия или поздравления заслужаваме, че сме останали живи досега?

— Стори ми се, че току-що казахте, че можете да убиете Алекс.

— Не разчитайте на това, Джейсън Борн — или Дейвид Някой си.

Конклин се появи на прага, като силно куцаше, а лицето му потръпваше от болка.

— Пак ли не си я вързал както трябва? — запита Джейсън. — Искаш ли да…