Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Направо казано — правилно сте схванали.

— Имате ли някакви сведения за този трети — нещо повече от снимка или подробно описание?

— Ами да — той е някакъв правителствен подлизурко, който е бил изпратен навън преди години, за да се прави на убиец като Марио, представяте ли си? Но тези тримата са навредили на нашите клиенти, и то сериозно. Затова и ни предложиха договора. Ето това е цялата работа.

— Не сме сигурни — каза графинята, като отпи деликатно от виното. — Но може би вие не знаете.

— Какво не знаем?

— Че има някой, който желае смъртта на този трети много по-силно, отколкото вие — обясни графът. — Вчера на обед той е нападнал с оръжие някакво кафене извън града и е застрелял много хора, само защото онзи трети е бил вътре. Ние също бяхме там… Видяхме как охраната ги — го предупреди и третият се втурна навън. Понякога човек усеща, че ще се случи нещо. Ние си излязохме веднага, а кървавата баня започна само след минути.

— Проклятие! — изрече със задавен глас Дефацио. — Кое е това копеле, което иска да убива? Кажете ми!

— Вчера следобед и днес цял ден се опитвахме да разберем — поде жената, като се наведе напред и внимателно завъртя в ръцете си некрасивата чаша, като че ли тя беше оскърбление за чувствата й. — Вашите обекти никога не остават сами. Около тях винаги има хора, въоръжена охрана, и отначало не знаехме откъде се взимат. След това обаче на булевард „Монтен“ видяхме, че един съветски автомобил идва да ги вземе, после третият ви обект излезе придружен от офицер на КГБ. Сега вече смятаме, че знаем кой е.

— Само вие обаче можете да потвърдите това — намеси се графът. — Как се казва третият ви обект? Смятам, че имаме право да знаем.

— Защо пък не? Казва се Борн, Джейсън Борн — един човек, който е изгубил играта и сега шантажира клиентите ни.

— Точно така — промълви графът.

— И последно — добави жена му, — какво знаете за този Борн?

— Каквото ви казах. Действал е под прикритие по поръчение на правителството, обаче големите клечки във Вашингтон са го метнали. Той се впрегнал и започнал да пързаля нашите клиенти. Голям боклук, казвам ви.

— Никога ли не сте чували за Карлос Чакала? — попита графът и се облегна на стола, като гледаше изпитателно капо супремо .

— Ама, разбира се, че съм чувал и разбирам накъде биете. Казват, че този тип, Чакала, много му се заканил на Борн, а и Борн също. Ама мен това не ме интересува. Винаги съм си мислил, че тази игра на котка и мишка я има само в книгите и филмите, нали разбирате? А после ми казват, че той е истинският убиец. Какво ще кажете?

— Ами съвсем истински е — съгласи се графинята.

— Но както ви казах, това изобщо не ме засяга. Искам само да затрия онзи евреин, сакатия, а и оня скапаняк Борн. Наистина го искам!

Дипломатът и жена му се спогледаха и учудено свиха рамене. Графинята кимна и се обърна примирено към мъжа си:

— Реалността разби всичките ти художествени измислици.

— Моля?

— Робин Худ наистина е съществувал, но не е бил благородник от Локсли. Бил е груб саксонски вожд, който се е противопоставил на норманите — кръвожаден убиец и крадец, възхваляван само в легендите. Наистина е съществувал и Инокентий Трети — папа, който едва ли е бил божи човек и е провеждал жестоката политика на своя предшественик, Свети Григорий, който пък едва ли може да бъде наречен светец. Те разединили Европа и я потопили в реки от кръв. Борели се за политическа власт и за напълване на хазната на Свещената империя. Векове преди това е живял благородникът римлянин Куинтус Касиус Логинус, любимият регент на далечна Испания. Той също измъчвал и осакатявал стотици хиляди испанци.

— За какво, по дяволите, говорите?

— Тези хора са били превърнати в литературни герои, господин Дефацио, в много варианти на това, което действително са били, но независимо от изопачаването на истината, те наистина са съществували. Така както съществува и Чакала и представлява смъртоносен проблем за вас. Както, за нещастие, е проблем и за нас, защото създава усложнения, които не можем да приемем.

— Какво? — Капо супремо зяпна и се втренчи в италианския аристократ.

— Присъствието на руснаците беше и тревожно, и загадъчно — продължи графът. — След това усетихме, че има някаква връзка, и вие я потвърдихте… Москва преследва Карлос от години с една-единствена цел — да го екзекутира, а в замяна на всичките си старания получава само труповете на ловците. По някакъв начин, Господ знае как, Джейсън Борн се е договорил със Съветите да преследват заедно общата си цел.