Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— За Бога, говорете или английски, или италиански, но с разбрани думи! Не съм учил в Харвард и не ми е трябвало, разбра ли, умнико.

— Чакала опустоши онази странноприемница вчера. Той е проследил Джейсън Борн, който е бил толкова глупав, че да се върне в Париж, за да убеждава руснаците да работят заедно. И Борн, и руснаците са глупаци, защото това е Париж и Карлос ще спечели. Ще убие Борн и другите ви обекти и ще се надсмее над руснаците. След това ще извести тайните отдели на всички правителства, че е спечелил , че той е господар, padrone maestro . Вие в Америка никога не сте знаели цялата история, а само отделни факти, защото интересът ви към Европа се изчерпва с въпроса за парите. Но ние сме били очевидци, следили сме я като омагьосани и сега сме хипнотизирани. Двама изпълнени с омраза стареещи убийци, които се опитват да си прережат гърлата.

— По-полека, умнико! — извика Дефацио. — Този боклук Борн е фалшификатор. Никога не е бил истински убиец!

— Много бъркате, синьоре — възрази графинята. — Може да не сте го виждали с пистолет на сцената, но това му е любимият инструмент. Питайте Чакала.

— Майната му на Чакала! — изкрещя Дефацио и се надигна от стола.

— Лу!

— Млъквай, Марио! Този Борн е мой , наш. Ние ще предадем трупа, ние ще снимаме и на снимката ще сме ние над онези тримата с десетина остриета, стърчащи от телата им, а в ръцете им ще държим за косите главите им, за да няма съмнение, че ние сме ги убили.

— Сега вие сте луд, pazzo — изрече графът мафиот с тих глас, който контрастираше с грубите крясъци на капо супремо . — И говорете по-тихо, моля.

— Тогава не ме дразнете…

— Той се опитва да изясни нещата, Лу — каза убиецът, братовчед на Дефацио. — Искам да чуя какво ще ни каже господинът, защото това може да се окаже решаващо за начина, по който ще действам. Седни , братовчеде. — Луис седна. — Моля, продължете, графе.

— Благодаря ви, Марио. Нали не възразявате да ви наричам Марио.

— Съвсем не, господине.

— Може би трябва да посетите Рим…

— Може би трябва да се върнем в Париж — отново изръмжа капо супремо .

— Много добре — съгласи се римлянинът, като се обръщаше и към Дефацио, и към братовчед му, но явно предпочиташе последния. — Можете да очистите и тримата с далекобойни пушки, но не можете да се доближите до телата. Съветската охрана няма да се различава от останалите хора наоколо и ако ви видят на опасно разстояние, ще открият огън по вас, защото ще смятат, че сте изпратени от Чакала.

— Тогава трябва да направим нещо за отклоняване на вниманието и за изолиране на обектите — заяви Марио, като облегна лакти на масата и впери умните си очи в графа. — Нещо неочаквано рано сутринта — например пожар в апартамента им, така че да ги накараме да излязат навън. И друг път съм го правил. Започва суматоха, пристигат пожарни, вият полицейски сирени, навсякъде паника. И точно тогава можем да отвлечем обектите и да си свършим работата докрай.

— Чудесна стратегия, Марио, но какво ще правиш със съветската охрана?

— Ще го премахнем — извика Дефацио.

— Вие сте само двамата — отвърна дипломатът, — а само в Барбизон са поне трима, да не броим хотела в Париж, където са отседнали сакатият и докторът.

— Ще вземем още хора — заключи капо супремо и вдигна ръка, за да изтрие потта, избила на челото му. — Най-напред ще ударим Барбизон, нали ?

— Само вие двамата ли? — възкликна графинята и гримираните й очи се разшириха от изненада.

— Вие имате хора! — възкликна Дефацио. — Ще ни трябват няколко… Ще платя допълнително.

Графът бавно поклати глава и каза тихо:

— Няма да влизаме във война с Чакала. Така ми е наредено.

— Мръсни копелета !

— Интересна забележка. Още повече, че идва от вас — забеляза графинята с иронична усмивчица.

— Може би нашите донове не са щедри като вашите — продължи дипломатът. — Искаме да си сътрудничим, но само до определени граници.

— Никога вече няма да ви разрешат други пратки на стока в Ню Йорк, Филаделфия или Чикаго!

— Нека да оставим началниците ни да решават тези въпроси, съгласен ли сте?

Внезапно на вратата се почука — четири силни настоятелни хлопвания.

— Avanti! — извика графът и бръкна под сакото си. Дръпна автоматичния пистолет от колана си и го скри под висящия край на червената покривка. Усмихна се, като видя управителя на „Тетрацини“.

— Спешно е — каза дебелакът, приближи се бързо към безупречно облечения мафиот и му подаде някаква бележка.