Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Докажете, господин съветник — засмя се тихичко Суликов. — Ако желаете, мога да вдигна голям шум около вашето бягство. Москва може само да се радва, че ще използва уменията и знанията ви.

— Какво? — ужаси се адвокатът.

— Не можете да останете тук нито час повече, освен ако не е абсолютно наложително. Прочетете това, господин Оугълви. Вас ви подслушват с електронни устройства. Следващата стъпка на властите ще бъде да ви арестуват.

— О, Боже!

— Можете да действате от Хонконг или Макао — там само ще се зарадват на парите ви, но след проблемите, които имат в момента заради пазарите в Китай, а и заради китайско-британския договор от 1897, едва ли ще харесат обвиненията, които ще ви бъдат отправени. За Швейцария и дума не може да става — вече има твърде много закони за двустранно сътрудничество в разни области, както ме осведоми Веско. А, Веско. Можете да отидете при него в Куба.

— Престанете! — изкрещя Оугълви.

— А освен това можете да дадете показания в полза на държавата. Има толкова неща за разясняване. Дори могат да намалят десет години от тридесетгодишната ви присъда.

— По дяволите, ще ви убия!

Вратата на спалнята внезапно се отвори и на прага се появи бодигардът на генералния консул. Ръката му беше заплашително пъхната под сакото. Адвокатът се олюля, после се свлече отново в стола си, като трепереше от безсилие, и хвана главата си.

— Такова поведение едва ли ще ви бъде от полза — отбеляза Суликов. — Сега е време да действате хладнокръвно, а не да се поддавате на емоции.

— Как можете да ми говорите така — изрече с пресекващ глас Оугълви. Идеше му да се разплаче. — С мен е свършено !

— Сурова присъда от такъв изобретателен човек като вас. Наистина мисля така. Вярно е, че не можете да останете повече тук, но разполагате с неизчерпаеми възможности. Действайте от позицията на силата. Поискайте отстъпки. Това е изкуството да оцелееш. В последна сметка, властите ще оценят приноса ви, както в случая с Боски, Левин и още десетки други, които изтърпяха минимални присъди, като играеха тенис и комар, а богатствата им останаха непокътнати. Опитайте по този начин.

— Как? — умолително запита адвокатът, като вдигна зачервените си очи към руснака.

— „Къде“ е първият въпрос — обясни Суликов. — Намерете неутрална страна, която няма договор за екстрадикция със Щатите, някоя, където властите могат да бъдат убедени да ви дадат временно убежище, за да можете да продължите да се занимавате с бизнеса си. Терминът „временно“ е, разбира се, изключително разтегливо понятие. Бахрейн, Емирствата, Мароко, Турция, Гърция — примамливите възможности не са малко. И във всичките има богати англоговорящи общности. Освен това, и ние вероятно ще можем да ви помогнем, съвсем дискретно, разбира се.

— И защо?

— Слепотата ви се връща, господин Оугълви. Естествено, не даром… Вие сте започнали една изключителна операция в Европа, която е непокътната и се развива. Ако я поставим под наш контрол, можем да извлечем значителна полза.

— О… Боже… — гласът на ръководителя на „Медуза“ заглъхна, той не сваляше поглед от генералния консул.

— Смятате ли, че имам избор, господин съветник?… Трябва да побързаме. Имаме много неща да уреждаме. За щастие, имаме цял ден на разположение.

Беше три и двадесет и пет следобед, когато Чарлс Касет влезе в кабинета на Питър Холанд в ЦРУ.

— Успех! — каза заместник-директорът на Управлението. — Макар и частичен — добави той, вече не толкова ентусиазирано.

— Фирмата на Оугълви ли? — попита директорът.

— Най-неочаквано — кимна Касет и сложи няколко купчини снимки на бюрото на Холанд. — Изпратиха ни ги преди час по факса от летище „Кенеди“. Следващите шестдесет минути бяха много тежки, повярвай!

— От „Кенеди“ ли? — намръщи се Холанд и заразглежда снимките, на които се виждаха потоци хора, които преминаваха през металните детектори в една от залите за международни полети. Около главата на един от мъжете имаше червено кръгче. — Какво е това?

— Това са пътниците на Аерофлот за Москва. Самолетите са съветски, разбира се. Рутинни снимки за сигурност на американци, които използват тези полети.

— Е, и? Кой е този?

— Самият Оугълви.

— Какво?

— Той тръгва в два часа за Москва. Полетът е без междинно кацане. Само че не е казал, че ще ходи там.

— Обясни ми.

— Звъняхме три пъти в кабинета му и всеки път ни даваха същия отговор. Извън страната е — в Лондон, в хотел „Дорчестър“. Само че ние знаем, че не е там. От „Дорчестър“ потвърдиха, че е направил резервация, но че не е пристигнал, затова приемат съобщенията, които идват за него.