Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Освен това — съвсем ясен и тривиален. А какво общо има адмирал Холанд с това?

— За него след малко… Първо да ви попитам за някого, който се казва Александър Конклин.

Поразен, Брайс Оугълви рязко се наведе напред.

— Откъде знаете това име? — попита той едва чуто.

— Има и още имена… Например Мортимър или Моше Панов, евреин, лекар. И най-накрая, господин съветник, мъж и жена, за които предполагаме, че са убиецът Джейсън Борн и жена му.

— Господи! — възкликна Оугълви. Целият се беше напрегнал, очите му се бяха изцъклили. — Какво общо имат тези хора с нас ?

— Точно това трябва да узнаем — отвърна Суликов, като гледаше втренчено адвоката. — Очевидно познавате всичките, нали така?

— Ами да — всъщност не ! — запротестира Оугълви. Лицето му пламтеше, говореше като в скоропоговорка. — Това е съвсем различно. Няма нищо общо с нашата дейност, в която сме хвърлили милиони и сме развивали цели двадесет години!

— И от която сте спечелили също милиони, ако позволите да ви напомня това, господин съветник.

— Вложили сме капитали на международните пазари! — извика адвокатът. — Това не се счита за престъпление в тази страна. Парите прелитат през океана само с едно натискане на клавиша на компютъра. Няма престъпление!

— Така ли? — Съветският консул вдигна вежди. — Преди да чуя това изказване, мислех, че си по-добър адвокат. Изкупувате компании из цяла Европа посредством сливания и подставени или несъществуващи корпоративни организации. Фирмите, които придобивате, често са снабдители на същите пазари и така полека-лека вие започвате да определяте цените между предишните конкуренти. Доколкото знам, това се нарича тайно споразумение между привидни противници в ущърб на трета страна и ограничаване на търговията — юридически термини, с които ние в Съветския съюз нямаме проблеми, защото цените ги определя държавата.

— Няма никакви доказателства за тези обвинения! — заяви Оугълви.

— Разбира се, след като има лъжци и безскрупулни адвокати, които да съветват лъжците. Това е много заплетено начинание, осъществявано по блестящ начин, от което и двамата спечелихме. Вие ни продадохте всичко, което искахме и което ни трябваше от години, включително и всеки по-важен артикул в поверителните списъци на вашето правителство, които фигурираха под толкова различни имена, че компютрите ни загряваха, докато им хванат края.

— Нямате никакви доказателства — натърти адвокатът от Уолстрийт.

— На мен доказателства не ми трябват. Интересуват ме само имената, които ви споменах: адмирал Холанд, Александър Конклин, доктор Панов и най-накрая Джейсън Борн и жена му. Разкажете ми за тях, моля.

— Защо? — попита умолително Оугълви. — Току-що ви казах, че нямат нищо общо нито с мен, нито с нашата уговорка!

— Ние смятаме, че могат и да имат. Нека започнем с адмирал Холанд.

— За Бога!… — Адвокатът тръсна глава, понечи да каже нещо, заекна и най-накрая заговори: — Добре, нека да е Холанд… Вербувахме един човек в ЦРУ — аналитик на име Десоул. Той се уплаши и поиска да скъса с нас. Естествено, не можехме да позволим това и го премахнахме, и то съвсем професионално . Така бяхме принудени да постъпим и с някои други, които смятахме, че са неуравновесени и заради това са опасни. Холанд вероятно е заподозрял нещо и е предположил, че се касае за нечестна игра, но не успя да се добере до нищо — професионалистите, които свършиха работата, както винаги не оставиха никакви следи.

— Чудесно — изрече Суликов, като не се помръдваше от мястото си до камината и не откъсваше поглед от развълнувания Оугълви. — Следващият — Александър Конклин.

— Бивш висш служител на ЦРУ. Свързан с психиатъра Панов, а двамата заедно — с този, когото наричат Джейсън Борн, и жена му. Знаят се от години, по-точно от Сайгон. Някои от нашите хора бяха разкрити и заплашени и Десоул стигна до извода, че този Борн, подпомогнат от Конклин, е виновен за разкритията.

— Как е могъл да го стори?

— Не знам. Ясно ми е само едно — че той трябва да бъде премахнат и нашите професионалисти се съгласиха с договора, по-точно с договорите, които им предложихме. Трябва да се отървем от всички.

— Споменахте Сайгон.

— Борн беше от старата „Медуза“ — тихо поде Оугълви. — Престъпник и неудачник, както повечето от онази сган. Можеше да се предположи нещо съвсем просто — че е познал някого, с когото е бил преди двадесет години. Но историята, която Десоул беше чул, е, че онзи негодник Борн — това не е истинското му име — всъщност е бил подготвен от ЦРУ и се е представял за международен наемен убиец, за да измъкнат от леговището му един друг убиец, когото наричат Чакала. В края на краищата, тази стратегия пропаднала и Борн бил пенсиониран. Дошло време да му подарят златен часовник за спомен и да му кажат: „Благодарим ти, стари приятелю, но всичко свърши.“ Само че той е искал много повече от това и започна да ни преследва… Разбирате ли сега? Двата въпроса са съвършено различни и между тях няма никаква връзка.