Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Руснакът направи така, както му се каза — приближи се до Конклин и открехна крайчеца на дантелената завеса откъм стената.

— Какво виждаш? — попита Алекс, като сочеше към старата, невзрачна кафява кола, паркирана малко по-надолу на булевард „Монтен“. — Май не подхожда много на квартала, нали?

Крупкин изобщо не отвърна, измъкна миниатюрното радио от джоба си и натисна копчето.

— Сергей, на около осемдесет метра от входа на блока има кафява кола…

— Знаем, господине — прекъсна го помощникът му. — Държим я под око и ако сте забелязали, колата с подкреплението е паркирана от другата страна. В кафявата кола седи някакъв старец, който само гледа през прозореца.

— Има ли радиотелефон?

— Не, но ако излезе от колата, ще го проследим, така че той няма да може да се обади отвън, освен ако не дадете други нареждания.

— Нямам други нареждания. Благодаря ти, Сергей. Край. — Руснакът погледна Конклин. — Ти видя стареца — каза той.

— Един с гола глава — потвърди Алекс. — Не е глупак. И друг път е вършил това и знае, че го следят. Не може да излезе, за да не изпусне нещо, и ако има телефон, значи на „Монтен“ има и други като него.

— Чакала — каза Борн и пристъпи напред, но се спря, като си спомни нареждането на Конклин да не се приближава до прозореца.

— Ясно ли ти е сега? — обърна се Алекс към Крупкин.

— Разбира се — призна с усмивка служителят от КГБ. — Затова ти трябваше биеща на очи лимузина от посолството ни. След като си отидем, на Карлос ще му съобщят, че е пристигнала съветска дипломатическа кола да ни вземе, а каква е единствената възможна причина да бъдем тук, освен за да разпитаме госпожа Лавие? Разбира се, в явното ми идване тук съм бил придружен от някакъв висок мъж, който може да е, може и да не е Джейсън Борн. Но е имало и един по-нисък човек със сакат крак — това доказва, че високият все пак е бил Джейсън Борн… Нашето ужасно съюзяване е било разкрито и наблюдавано, и, разбира се, по време на твърдия разпит, на който сме подложили госпожа Лавие, страстите са се разгорели и се е споменало за информатора на Чакала на площад „Дзержински“.

— Което съм знаел само аз, благодарение на срещите си със Сантос в „Сърцето на войника“ — добави Джейсън. — И така, Доминик е наблюдавана от доверено лице от армията старци на Карлос — той ще потвърди нейната информация… Трябва да призная, Алекс, че сложните ти замисли са все така коварни.

— Говориш като един професор, който някога познавах… Мислех, че ни е напуснал.

— Така е.

— Само за известно време, надявам се.

— Браво, Алексей. Запазил си стила си. Можеш да се въздържиш, когато се наложи, колкото и да ми е мъчно… Залагаш на нюансите, нали?

— Не винаги — възрази Конклин и поклати глава. — В повечето случаи се касае за глупави грешки. Например на нашата нова колежка Доми, както мило я наричаш, й било казано, че все още й се доверяват, но се оказва, че не е така — поне не напълно. Изпращат един старец да наблюдава апартамента й — нищо специално, само малка застраховка — в кола, която не се връзва с ягуарите и ролс-ройсовете на тази улица. В случая изплащаме малката застрахователна полица и залагаме на късмет на голямата — Москва.

— Нека поразсъждаваме малко — каза руснакът. — Както често е било повтаряно между посветените, преди години в Новгород сме обучили един луд. Много отдавна щяхме да сме му пуснали куршум в главата, ако не ни се беше изплъзнал. Ако неговите методи бъдат одобрени от някое законно правителство, особено от двете суперсили, могат да доведат до конфликти, недопустими от когото и да било. И все пак в началото той беше истински революционер, с главно Р, а ние, най-истинските революционери в света, се отрекохме от него… Това беше върховна несправедливост, според него, и той никога няма да я забрави. Винаги ще се стреми да се сгуши в майчината пазва, защото истинското му раждане е било там, в Москва… Господи, като си помисля само колко хора е убил в името на борбата против „агресорите“ и как е трупал богатства от това! Направо отвратително!

— Но вие сте го отхвърлили и той иска да поправите това. Иска да получи признание, че е станал незаменим убиец — такъв, за какъвто сте го подготвяли — каза безизразно Джейсън. — Маниакалното му ero е в основата на всичко, което сме замислили с Алекс… Сантос ми каза, че той непрекъснато се хвалел с кадрите, които възпитавал в Москва. „Само за Москва говори — станало му е идея-фикс“ — това са думите на Сантос. Той знаеше, макар и не по име, само за един конкретен човек на Карлос — законспирираният висш служител на КГБ. Но според Карлос той имал и други хора на отговорни длъжности в различни важни отрасли и им пращал пари години наред от името на „Монсеньора“.