Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Махни колата оттук, за да не се вижда, Сергей — нареди офицерът от КГБ и посегна към дръжката на вратата. — И ми дай радиото, ако обичаш.

— Заповядайте. — Сътрудникът протегна към Крупкин миниатюрен електронен предавател. — Ще дам сигнал, когато съм готов.

— С всички ли имам връзка по това радио?

— Да, другарю. Под сто и петдесет метра честотата не може да се засече.

— Да тръгваме, господа.

Влязоха в мраморното фоайе. Крупкин кимна на униформения портиер пред гишето. Джейсън и Алекс крачеха отдясно на руснака.

— La porte est ouverte 68 68 Вратата е отворена (фр.) — Б. пр. — каза портиерът, като избягваше да ги гледа в очите. — Няма да се показвам, когато госпожата се върне — продължи той на френски. — Не съм разбрал как сте влезли, но отзад има служебен вход.

— За официално посещение обаче сме избрали този — отвърна Крупкин, като гледаше право пред себе си и крачеше към асансьора с останалите.

Апартаментът на госпожа Лавие беше истинско свидетелство за света на висшата мода. Стените бяха отрупани със снимки на известни модни дизайнери, присъстващи на важни ревюта и събития, а също и оригинални рисунки от прочути създатели на модата. Мебелите бяха със съвършено изчистени линии в ярки цветове — предимно червено, червено и наситено зелено. Столовете, диваните и масите само бегло напомняха за предназначението си — по-добра работа вероятно биха свършили в някоя космическа ракета.

Като по даден знак Конклин и руснакът незабавно започнаха да проверяват масите, ровеха се из написаните на ръка бележки, повечето от които бяха пръснати около седефения телефон на някаква извита, масивна тъмнозелена маса.

— Ако това е бюрото, къде, по дяволите, са чекмеджетата или дръжките?

— Това е най-новата мода от Льоконт — отвърна Крупкин.

— Тенисистът ли? — прекъсна го Конклин.

— Не, Алексей, мебелният дизайнер. Само натискаш и те изскачат.

— Занасяш ме.

— Опитай.

Конклин така и направи. Едно едва забележимо чекмедже изхвръкна напред от някаква почти невидима цепнатина.

— По дяволите…

Миниатюрното радио на Крупкин изведнъж се обади с две пронизителни бипвания от вътрешния му джоб.

— Сигурно Сергей се е върнал — каза Димитрий и извади уреда. — На линията ли си, другарю? — продължи той, като говореше в апарата.

— Не само аз — долетя спокойният глас на сътрудника, придружен от леко пукане. — Госпожа Лавие току-що влезе в сградата.

— А портиерът?

— Никъде не се вижда.

— Добре. Край… Алексей, махни се оттам. Лавие се качва.

— Да не искаш да се скриеш? — пошегува се Конклин, докато прелистваше един бележник с телефонни номера.

— Бих предпочел да не предизвиквам враждебност от самото начало, а сигурно така ще стане, ако те види да й се ровиш в личните неща.

— Добре де, добре. — Алекс върна бележника в чекмеджето и го затвори. — Но ако не поиска да ни помогне, ще взема тази малка черна книжка.

— Ще помогне — обади се Борн. — Казвам ви, че иска да се измъкне, а това може да стане само ако Чакала е мъртъв. Парите са на второ място — не че са без значение, но най-важното е да се измъкне.

— Пари ли? — учуди се Крупкин. — Какви пари?

— Предложих да й платя и ще го сторя.

— А парите съвсем не са на заден план за госпожа Лавие, уверявам ви — добави руснакът.

В хола се чу как ключът се завъртя в ключалката. Тримата мъже се обърнаха към вратата, през която влезе изненаданата госпожа Лавие. Учудването беше мимолетно и не наруши спокойствието й. С извитите си вежди тя приличаше на царствен манекен. Прибра, без да бърза, ключовете в обшитата с мъниста чанта, хвърли поглед към натрапниците и заговори на английски.

— Е, Крупи, трябваше да се досетя, че и ти си замесен в цялата бъркотия.

— А, ето те и теб, прелестна Жаклин, или ако искаш да оставим преструвките, Доми?

— Крупи? — възкликна Алекс. — Доми?… Да не сте роднини?

— Другарят Крупкин е един от най-известните офицери от КГБ в Париж — каза Лавие, като се отправи към дългата червена маса зад белия копринен диван, на която сложи чантата си. — Познанството с него е необходимо условие в някои среди.

— Това си има предимствата, скъпа Доми. Не можеш да си представиш каква дезинформация ми предлага Ке д’Орсе в тези кръгове. Веднъж като я опиташ и вече ти е ясно, че е лъжлива. Между другото, разбрах, че си се срещнала с високия ни американски приятел и дори си преговаряла с него и затова мисля, че е редно да те представя на колегата му… Госпожо, да ви представя господин Александър Консоликов.